Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Каква магия? — намеси се Яжара.
— Черна магия, милейди. Кнут ми разказа за това, но целият трепереше от ужас. Затова решил да скъса с него. — Той поклати глава. — Искате ли да видите какво търси онзи негодник?
— Нямам търпение да узная — рече Джеймс.
Лукас се надигна и ги отведе при масивна дървена врата. Бутна резето встрани и я отвори. Яжара пристъпи напред с фенера, а Джеймс не можа да сдържи изуменото си възклицание.
Подът на малкото помещение бе затрупан със съкровища. Имаше чували със златни монети, скупчени върху няколко малки сандъчета. До тях се въргаляха излети от злато статуи. Лукас прекрачи прага и вдигна капаците на един от сандъците. Вътре имаше още злато и една малка статуетка. Яжара посегна и я взе.
— Ишапска изработка — произнесе тя. — Това е свещената икона на тяхната църква, символът на Ишап.
Джеймс се ококори.
— Значи са нападнали ишапския кораб! Не съм чувал за по-дръзко начинание, предприето от някой пират!
— Някои биха го нарекли недалновидно и глупаво. Но Мечището е искал нещо друго от този кораб — нещо съвсем определено. Кнут беше сигурен в това, но каквото и да е било то, нямаше го сред отмъкнатата плячка.
— Той откъде го знае? — попита Яжара.
— Кнут ми каза, че Мечището отказал да напусне нападнатия кораб дори когато започнал да потъва. Кнут и останалите побягнали, като прибрали плячката. Кнут обаче се страхуваше, че Мечището ще го намери и ще му отмъсти.
— И съвсем основателно, като се има предвид какво стана — отбеляза Яжара.
Уилям изглеждаше объркан.
— Но как ще ни помогне всичко това? Все още не знаем нито кого преследваме, нито какво търси той.
Лукас отвори едно от сандъчетата, което изглеждаше малко по-различно от останалите. Беше покрито с петна и пантите му бяха ръждясали. Извади отвътре навит на руло пергаментов свитък и го подаде на Джеймс. Следващата находка бе омачкана книга с кожена подвързия, която получи Яжара.
— Всичко е нанесено вътре. Тук са описани корабите, които Кнут е потапял през изминалите години, включително и този последният, при който са действали в съучастие с Мечището.
Джеймс разгърна картата.
— Тук сигурно е отбелязано къде е бил нападнат ишапският кораб.
— Кнут наистина беше педантичен, не може да му се отрече — призна Лукас.
— Което все още не ни подсказва какво точно е търсел Мечището — напомни Яжара.
— Дали да не го примамим, като пуснем слуха, че знаем какво търси? — предложи Уилям.
— Може би, но първо има по-важни неща — рече Джеймс. — Трябва да отида в двореца, за да докладвам на принца. — Той се обърна към Лукас. — Ти ще останеш при Уилям. Ще пратя Джонатан Мине и неколцина жандарми да се погрижат за златото.
— Какво ще правите с него? — попита Лукас.
Джеймс се засмя.
— Ще го върнем на ишапците. Може да не знаем какво търси Мечището, но съм готов да се обзаложа на годишния си доход, че те се досещат.
Лукас помръкна, но кимна примирено.
Глава 6
Интриги
Арута чакаше пажът да излезе.
След като младежът напусна кабинета, принцът се обърна към Джеймс.
— С други думи, нещата са далеч по-зле, отколкото предполагахме, така ли?
Джеймс кимна.
Арута премести тежкия си поглед върху младата магьосница. На лицето му трепкаше едва забележима усмивка.
— Осигурихме ви доста необичайно посрещане, не мислите ли, милейди?
Яжара се засмя.
— Ваше височество, инструкциите от магистър Пъг бяха съвсем прости: да дойда в Крондор и да ви помагам с всичко, с каквото мога, стига да се отнася до въпроси, свързани с магьосническото изкуство, и дори ако се налага, да прибягна до воинските си умения в служба на Короната.
Арута се облегна назад, сплете пръсти и се замисли.
— Имаме два въпроса за решаване — поде той, — като и двата вероятно ще изискват да използвате споменатите „воински умения“.
— Чудовището — подсказа Уилям. Яжара кимна.
— Ваше височество, чудовищното дете, което открихме в подземията, както и количеството и качеството на черна магия, необходима за неговото сътворяване, сочат, че са въвлечени могъщи и зли сили.
— Така е — съгласи се принцът. — Но има ли някаква причина, според теб, да се практикува подобна магия в пределите на града? Възможността да бъде засечена е доста голяма, дори в най-изоставените кътчета на каналите.
— Целта е да се сее хаос в града — отвърна Яжара, — с всички произтичащи от това последствия. Ако предположим, че някой иска да предизвика хаос, в такъв случай очакваната полза би трябвало да надхвърля риска от откриване и залавяне. — Яжара се поколеба, после продължи: — Създанието, породено от употребата на черна магия в подземията, несъмнено само след няколко дни щеше да набере страховита сила. Онова, което унищожихме, вече бе убило поне десетина здрави мъже, и то само за няколко дни. За щастие беше отслабнало от схватките и многобройните наранявания. Освен това все още беше недоразвито, в детска възраст, според нашите представи. След няколко седмици, предполагам, щеше да достигне пълната си зрелост. Развилнее ли се такова чудовище из града…