Ръкописът убиец
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владо Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът убиец». Краткое содержание книги:
Когато се върнах, Улф се бе облегнал назад със затворени очи и смръщени вежди. Аз седнах. Надявах се, че той не се чувства толкова безпомощен и безполезен като мен. После отново се вгледах в лицето му и малко се окуражих. Погледнах часовника. Стрелките показваха два часа и петдесет и две минути. Когато погледнах втори път, вече бе четири без шест минути. Реших да се прозина, но после реших, че не ми е позволено и сподавих прозявката.
— Къде е мистър Уейлман? — изръмжаването на Улф ме извади от състоянието на вцепенение, в което бях изпаднал.
— В Пеориа. Той замина още в петък. Улф отвори очи.
— Колко време лети самолета до Лос Анджелис?
— Десет, единадесет часа.
— Кога е най-близкият полет?
— Не зная.
— Научи. Почакай. Според това, което помниш някога, някой да ни е притискал до стената както сега?
— Не.
Наистина бях съгласен с него. Тази история с надписа защо е? По дяволите! Все въпроси без отговор.
— Имаш ли адреса на сестрата на Дайкс в Калифорния?
— Да, сър.
— Позвъни на мистър Уейлман и му кажи, че те изпращам да се срещнеш с нея. Кажи, че ако не се съгласи си измиваме ръцете. Ако е готов да плати разходите, запази си място за следващия полет и си приготви багажа. В това време аз ще ти подготвя план за действие. В касата има ли налични пари?
— Да.
— Вземи колкото мислиш, че са ти необходими. Готов ли си да прекосиш страната със самолет?
— Готов съм да поема риска.
Той трепна. За него дори пътуването с такси през пет квартала бе безумна авантюра.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
От няколко години не бях ходил на западното крайбрежие. Почти цялата нощ спах в самолета и когато сутринта стюардесата донесе кафето, се събудих и погледнах земята през илюминатора. Наближавахме големия град.
Часът бе десет и десет, когато самолетът спря окончателно на бетонната писта в. Лос Анджелиското летище, затова върнах часовника с два часа назад. Времето бе топло, имаше лека мъгла и слънцето бе скрито от облаци. Докато получа куфара си и намеря такси, станах мокър от влагата във въздуха. В колата свалих прозореца и ме духна ветрец, но при мисълта, че мога да хвана бронхопневмония в чужд град, бързо вдигнах стъклото. Хората изглеждаха Също като тези в Ню Йорк, но палмите и архитектурата сякаш бяха излезли от картинка. Едва бяхме стигнали до хотела и заваля дъжд.
Закусих, и като се настаних в стаята, взех душ. Намирах се в „Ривиера“, стените бяха многоцветни, но това не ме безпокоеше. Лъхаше малко на плесен, но заради дъжда не се реших да отворя прозореца. Когато се избръснах, облякох и приготвих, наближаваше обяд. Побързах да позвъня на телефонистката, за да ми продиктува номера на Кларънс О. Потър, живуща в Глендейл, на Уайткрест авеню 2819.
Набрах номера и след три позвънявания женски глас произнесе:
— Ало!
— Бъдете любезна, моля да повикате на телефона мисис Кларънс Потър — казах вежливо аз.
— Аз съм.
— Мисис Потър, с вас говори Джордж Томпсън. Вие не ме познавате, тъй като току-що пристигам от Ню Йорк. Тук съм по работа и бих искал да се срещнем и поговорим по един важен въпрос. Готов съм да се срещнем в удобно за вас време, но колкото по-скоро, толкова по-добре. Обаждам се от хотел „Ривиера“ и мога да дойда веднага, ако е удобно за вас.
— Как казахте, че се казвате? Томпсън?
— Точно така. Джордж Томпсън.
— Но за какво съм ви аз? За какво става дума?
— Въпросът е твърде личен. Не се безпокойте, не продавам нищо. Трябва да разбера някои неща за вашия покоен брат Леонард Дайкс и от нашия разговор няма да възникнат за вас никакви неприятни последствия. Може дори да е от полза. Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако се видим днес.
— Какво искате да знаете за брат ми?
— Боя се, че разговора не е за телефона, мисис Потър. Позволете ми да дойда и да ви обясня.
— Какво пък, елате. Ще си бъда у дома до три.
— Благодаря. Тръгвам незабавно.
Така и направих. Взех си шапката и шлифера и напуснах стаята. Долу обаче ме спряха. Вече влизах, когато някой извика: „Мистър Томпсън!“ И тъй като бях изцяло погълнат от предстоящата среща, едва на развалих работата. Навреме се усетих и, когато се обърнах, видях, че портиерът дава на регистратора жълт плик.
— Имате телеграма, мистър Томпсън.
Върнах се, взех плика и го отворих. Телеграмата гласеше: „Дявол те взел! Съобщи дали си пристигнал благополучно!“. Излязох, взех такси, дадох му адреса в Глендейл, но преди това го помолих да спре до някой пощенски клон. Когато това стана, изпратих следния отговор: „Пристигнах благополучно. Отивам на среща с интересуващия ни обект“.