Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Дом въздъхна.
— Не се въодушевявай прекалено. Не бих казал, че сме започнали да изглаждаме нещата помежду си.
И отново се нахвърли върху храната. Защо беше толкова разстроен? Вината на Ан за онова, което се бе случило през нощта, бе не по-малка от неговата. Може би беше ядосан, защото преживяването се бе оказало тъй дяволски хубаво. И защото знаеше, че Ан все още смята да воюва с него.
— По дяволите! — измърмори той, като захвърли салфетката си настрана.
Но Ръдърфорд беше изцяло погълнат от вестника.
Дом се изправи, отиде до прозореца и се загледа навън. Дълго време остана така, опитвайки се да не разсъждава. Напразно. Непрекъснато мислеше за Ан и за онова, което й причиняваше. Решението му да остане и да се помири с нея беше напълно импулсивно. Но не преставаше да го гложди мисълта, че тя заслужава от един мъж много повече, отколкото някога би могъл да й даде.
А сега Ан можеше дори да е забременяла. Нямаше да е недоволен от това. Но си обеща, че ако тя го дари с наследник, ще й прехвърли Уейвърли Хол завинаги.
— Защо просто не ме помоли да ти осигуря наследник? — попита той след дълго мълчание. — Защо трябваше да ме изнудваш?
Ръдърфорд се засмя.
— О, и ти навярно щеше да се съгласиш?
— Може би.
Херцогът изсумтя.
— Щеше да ми кажеш да вървя по дяволите и да не се връщам оттам. И двамата знаем, че се прибра у дома само защото баща ти беше болен, без никакво намерение да останеш тук и минута повече от необходимото.
— Ако беше проявил малко търпение, всичко това щеше да бъде излишно. Един ден така или иначе щях да се постарая да ти направя наследник.
— Старите хора не могат да проявяват търпение.
Дом изсумтя презрително. Но херцогът изглеждаше много доволен.
— И тъй, означава ли всичко това, че оставаш тук, при съпругата си, поне за известно време?
— Да — отвърна Дом.
— Адвокатът на баща ти помоли за среща със семейството днес сутринта. Трябва да се появи всеки момент.
— Какво толкова може да съдържа завещанието на Филип?
— Това е само формалност — каза Ръдърфорд.
— Какво е ставало тук в мое отсъствие? — попита Дом. — Защо Ан и майка ми не се разбират?
— Ан се разбира с всички. Майка ти обаче е труден и капризен характер.
— Майка ми е извоювала своето място в този дом и има право на всичко, което поиска — каза Дом. — Особено сега. Знаеш ли, вчера тя ми каза, че никога не си я приемал безрезервно.
Херцогът се сепна. Мина известно време, преди да отговори.
— Филип се ожени, без да поиска благословията ми. Бракосъчетаха се тайно. Не одобрих това.
Дом си представяше колко е бил ядосан дядо му от това.
— И все още не одобряваш, след всичките тези години?
— Да, но не е заради това, което вероятно си мислиш. — Херцогът сгъна вестника си. — Кларис не е от значение, Дом. Това, което е от значение, са отношенията между теб и Ан.
— Искаш да кажеш — каза сухо Дом, — че това, което е от значение, е фактът, че спя със съпругата си.
— И аз имам право на някои дребни прегрешения — усмихна се Ръдърфорд.
— За какво говорите? — До вратата стоеше Ан. Лицето й бе почервеняло.
Дом скочи на крака.
— Добро утро, Ан.
Тя впери поглед в него, но това съвсем не бе погледът, която една жена би следвало да отправи към любимия си след страстна любовна нощ. Сетне погледна херцога. Също толкова студено.
— Не е възможно да съм чула добре.
Ръдърфорд се изправи.
— И какво си чула? Няма причина да се разстройваш, Ан. — Тонът му бе мек.
Ан тръгна през салона. Очите й блестяха.
— Прекалено ми е неудобно… и съм прекалено ядосана, за да повторя онова, което чух! Н-но — заекна тя, — това, което правим насаме с Дом, не ви засяга!
Дом усети тревога. Ан не знаеше за чудовищните условия на завета на Ръдърфорд и никак не му се щеше да ги научи точно сега, след миналата нощ. Пък и когато и да било.
Но Ръдърфорд каза спокойно:
— Грешиш, Ан.
— Греша ли?! — Погледът, който хвърли към Дом, би могъл да убие някой по-слаб мъж.
— Дом е мой наследник. А аз съм стар човек. Разбира се, че ме засяга дали вие двамата делите една и съща спалня — каза Ръдърфорд. — Ти имаш дълг, Ан. Твоят дълг към това семейство е да осигуриш наследник на Дом.
Лицето на Ан почервеня още по-силно.
— Хм, можете да мечтаете колкото си щете, но ще се наложи да чакате много дълго време, за да видите мечтите си сбъднати. Ако въобще се сбъднат! — Тя ядосано обърна гръб на двамата мъже и отиде до бюфета.
Дом и Ръдърфорд се спогледаха. След това Дом последва съпругата си и постави ръка на рамото й. Тя се извърна рязко. Точно този момент избра Ръдърфорд, за да напусне стаята.