Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Не разполагам с възможност за ретино– или ДНК сканиране, но на картата са прикачени две фотографии и отделям 0.14 секунди, за да ги сравня с лицето на Бронски. Обръщам специално внимание на позицията на устата и очите, на очертанията на ушите и определям 99.9-процентовата вероятност на съвпадение. Прехвърлям данните от идентификацията на отделен файл и само след 0.07 секунди удостоверявам, че тя е оригинално севкоордско издание.
— Това дава отговор на много въпроси, бригадир Бронски.
— Така си и мислех. — Докато говори, той пак залепва металното фолио. — Между другото, ще те помоля да не разпространяваш това, което научи за мен. Нека си остана само един обикновен чиновник на Общността и нищо повече. Разбрахме ли се?
— Да.
— Добре.
Той прибира картата в портфейла си, после го пъха в джоба на сакото.
— Така. А сега — да видя онзи списък.
Подбирам следващата избягваща процедура.
— За какво може да ви е този списък? Арик Кавана и шефът на безопасността Адам Куин предпочетоха вместо да се възползват от адресите вътре да дойдат направо на Едо.
Едва забележима промяна в лицето му.
— Значи са поглеждали в този списък, така ли?
— Не съм твърдял подобно нещо.
— Отговаряй на въпроса ми, Макс! Виждали ли са този списък, или не?
Отделям 0.17 секунди, за да прегледам законите и разпоредбите, отнасящи се до разпит от правителствени представители. За съжаление в нито един от тях не се визира възможност за разпит на компютърна система. Липсват и сведения за възможни наказания в случай на укриване на истината. Въпреки това стигам до 92-процентовата вероятност, че бригадир Бронски само ще получи потвърждение на информация, която вече му е известна.
— Арик Кавана, командир Фелиан Кавана и Адам Куин прекараха 16.55 минути от пътуването си към дома в изучаване на този списък. Както вече казах, те предпочетоха да не се отправят към нито един от адресите в него.
Бригадир Бронски промърморва нещо под нос.
— Не става въпрос за това. Питам те дали са запознати със съдържанието му. — Веждите му се повдигат с 2.1 милиметра. — И дали не са го копирали за по-нататъшно използване?
— Арик Кавана си направи копие. Но не и командир Фелиан Кавана.
— Познах значи. — Той вдига ръка към камерата и щраква с пръсти. — Хайде, дай да го видя.
След като преглеждам в продължение на 0.11 секунди съответните правни разпоредби, ми хрумва нова идея.
— Имате ли писмена заповед?
В продължение на 1.38 секунди той оглежда мониторната камера с изражение, което определям като обидено. За разлика от предишните случаи, този път не се налага да прибягвам до лицевите алгоритми.
— Не зная дали трябва да ти напомням, че идентификацията, която ти показах преди малко, ми дава необходимите юридически права. Още повече, че се намираме в състояние на война.
Прекарвам 0.08 секунди да се запозная с раздела, посветен на законовите уредби по време на война, и стигам до извода, че бригадир Бронски наистина има право да копира списъка на лорд Кавана.
— Добре, нека не стигаме до крайности — продължава с поомекнал глас бригадир Бронски. — Искам само да уточня, че Арик Кавана се намира в голяма опасност и само аз бих могъл да му помогна.
— И каква е тази опасност? — питам, след като изучавам лицето му в продължение на 1.44 секунди.
— Ще получа ли списъка?
В продължение на 0.15 секунди обмислям възможността да му откажа. Но една от най-стриктните заповеди на лорд Кавана беше да пазя живота на сина му с цената на всичко. Изглежда, бригадир Бронски е в състояние да заплати част от тази цена. След като изучавам отново лицето му, стигам до 78-процентовата вероятност, че той наистина знае какво прави.
Което с нищо не променя факта, че Арик е моята първостепенна грижа.
Вземам решение.
— Копирах списъка.
— Благодаря ти.
Наблюдавам го, докато вади картата от устройството и я поставя в джобния си компютър. Лицето му е грейнало в триумфално изражение.
— Каква опасност грози Арик Кавана?
— Всичко, което зная със сигурност, е, че след като е напуснал заседателната зала, е получил спешно съобщение и незабавно се е насочил към клона на «Кавтроник» на Едо. Те пък, от своя страна, са разпратили съобщения из цялата планета и през следващите два дни са получили доставки от над петнайсет сандъка с електронно оборудване. След което Арик и оборудването са изчезнали — добавя той навъсено. — Вероятно не без чужда помощ.
— И вие смятате, че той възнамерява да се отправи към някое от местата в този списък?
— Това е една от възможностите.
Изучавам изражението му, докато затваря миниатюрния екран на компютъра. Съществува 88-процентова вероятност, че крие нещо от мен.