Последният довод на кралете [bg]

Дау поклати глава:

— Винаги си бил късметлия в това да се отърваваш. Трябваше да се досетя, че ще се появиш отнякъде.

— Бях сигурен, че плоскоглавите са ви спипали — каза Логън. — Как се измъкнахте?

— Три дървета ни измъкна — каза Кучето.

— После ни прекара през планините — закима Тъл. — Преследваха ни през целия Север, чак до Англанд.

— Не се съмнявам, че през целия път сте се дърлели като стари баби, а?

— Имаше известно мрънкане. — Кучето се ухили и погледна Дау.

— А къде е сега Три дървета? — Логън нямаше търпение да си поговори със стария приятел.

— Мъртъв — каза Мрачния.

Логън затвори очи. Беше се досетил, че след като Кучето е главатар, нещо такова ще да е станало. Тъл отново поклати голямата си глава.

— Умря в бой. Водеше атаката срещу шанка. После се би с онова нещо. Онзи Страховития.

— Шибано изчадие. — Дау се изплю на земята.

— Ами Форли?

— Също мъртъв — троснато отвърна Дау. — Отиде в Карлеон да предупреди Бетод, че шанка са минали планините. Калдер заповяда да го убият, ей така, за едното забавление. Копеле! — Последва нова плюнка. Открай време много го биваше в плюенето Дау Черния.

— Обратно при пръстта. — Логън поклати глава. Форли и Три дървета, жалко. От друга страна, до съвсем скоро ги смяташе до един за мъртви, така че четирима все още живи беше повече от добра новина. — И двамата бяха свестни мъже. Най-добрите. И от това, което чувам, са умрели добре. Доколкото е възможно да умреш добре, естествено.

— Така е — каза Тъл и вдигна халба. — Доколкото е възможно. За мъртвите.

Всички отпиха мълчаливо. Логън премлясна, наслаждавайки се на вкуса на бирата. Толкова време беше минало.

— Та така, мина цяла година — изръмжа Дау. — Ние избихме малко народ, изминахме бая път и се бихме в една доста гадна битка. Загубихме двама от своите и се сдобихме с нов главатар. А ти какви ги свърши, Деветопръсти?

— Ами… имам и аз какво да разкажа. — Логън се замисли за момент какво точно можеше да каже, после осъзна, че всъщност не е съвсем сигурен. — Реших, че шанка са ви спипали, нали животът ме е научил винаги да очаквам най-лошото, та затова слязох на юг и попаднах на един магьосник. Тръгнах с него на нещо като пътешествие, далеч, през морето и още по-нататък, да търсим някакво нещо, обаче като стигнахме там… го нямаше. — Чувайки се отстрани, историята му прозвуча още по-шантаво от преди.

— Какво нещо? — попита Тъл с изкривено от недоумение лице.

— Честно да ти кажа — Логън пое шумно въздух през стиснати зъби и устата му се напълни с вкуса на бирата, — не съм сигурен, че знам какво. — Другите се спогледаха, все едно никога досега не бяха чували по-ненормална история, и Логън не можа да не се съгласи, че сигурно това бе самата истина. — Но това вече няма никакво значение. Оказва се, че животът не е чак толкова гаден, колкото го мислех. — При тези думи той плесна приятелски Тъл по гърба.