![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами — Кучето издиша шумно — радваме се, че отново си при нас. Сигурно ще искаш да си заемеш отново мястото, а?
— Мястото ми ли?
— Ти ще водиш, нали? Искам да кажа, преди ти беше главатар.
— Може и да съм бил преди, но сега нямам намерение пак да бъда. Изглежда, момчетата са доволни от положението, такова каквото е.
— Но ти знаеш много повече от мен как се води…
— Аз не съм много убеден. Докато аз бях главатар, май за никого не беше кой знае колко добре, нали? Нито за нас, нито за тези, които се биха наравно с нас, нито за онези срещу нас. — Спомените натежаха и Логън прегърби рамене. — Ако искаш, ще си казвам думата, но наистина предпочитам ти да водиш. Моето време отмина и то не беше от най-добрите.
Кучето имаше вид на човек, който се бе надявал на различен отговор.
— Ами… щом си сигурен…
— Сигурен съм. — Логън го шляпна по рамото. — Не е леко да си главатар, а?
— Не е — изръмжа Кучето. — Не е, мамка му.
— Още повече май много от тия момчета по един или друг начин са стояли срещу мен и сега не се радват много да ме видят. — Той обходи с поглед редиците от сърдити лица, чу недоволния шепот с името си от устите им. Беше достатъчно тих, за да не разбере смисъла на думите, но и без него можеше да се досети, че не го споменаваха в хвалебствия.
— Ще се радват достатъчно, че си на тяхна страна, когато почне боят, не се тревожи за това.
— Може би. — Жалко, помисли си Логън, че за да получиш нещо повече от бегло кимване, трябваше да избиеш малко народ. Не един-два гадни погледа бяха насочени към него, но в момента, в който срещнеха очите му, веднага се извръщаха. Само един измежду всички около огъня явно не се притесняваше да се удържи да не извърне глава. Седеше в средата на една от редиците, беше висок и едър и имаше дълга черна коса.
— Кой е този?
— Кой е кой?
— Ей онова момче, дето ме зяпа така.
— Това е Тръпката. — Кучето пое шумно въздух през острите си зъби. — Бива си го Тръпката, голям куражлия е. Няколко пъти вече се бихме заедно, много го бива. Две неща искам да ти кажа за него. Първо, момчето е добро и ние сме му задължени. И второ, той е син на Гърмящия.
Логън усети, че му прилошава.
— Какво?
— Другият син.
— Момчето?
— Много време мина оттогава. Момчетата растат.
Може и да бе минало много време, но явно нищо не беше забравено. Тук, в Севера, нищо не оставаше забравено, с кой акъл се беше надявал на обратното.
— Трябва да поговоря с него. Ако ще се бием заедно… трябва поне нещо да му кажа.
— Май е по-добре да не го правиш — направи гримаса Кучето. — В някои рани е по-добре да не чоплиш. Сега яж, утре ще говориш с него. На светло всичко звучи някак по-добре. Е, ако пък си решил, върви.
— Хъ — изсумтя Мрачния.
— Прав си, Куче. — Логън се изправи. — Но щом нещо трябва да се направи, по-добре приключвай бързо…
— … отколкото да живееш в страх от него — кимна замислено Кучето. — Липсваше ми, Логън, така да знаеш.
— И ти на мен, Куче. И ти на мен.
Логън пое дълбоко наситения с миризмата на месо и мъже въздух и тръгна надолу по редицата, зад гърбовете на насядалите край огъня. Забеляза как се прегърбваха, докато минаваше покрай тях, чу мърморенето им. Знаеше какво точно им минаваше в този момент през главите: „Кървавия девет, най-неподходящият гадняр на света, на когото да обърнеш гръб.“ Забеляза също, че Тръпката не откъсваше поглед от него, гледаше го с едно око през кичурите коса пред лицето си и стискаше здраво устни. В ръката си държеше нож, за ядене, помисли си Логън, но достатъчно добър и да наръгаш някого. Докато клякаше до него, светлината на огъня проблесна зловещо в ръба на острието.
— Ти значи си Кървавия девет.
— Аз съм. — Лицето на Логън се изкриви в мъчителна гримаса.
Тръпката поклати глава, без да откъсва очи от него.
— Ето така изглеждал значи Кървавия девет.
— Надявам се, не съм те разочаровал.
— О, не. Не и мен. Хубаво е след толкова много време да видя лицето зад името.
Логън сведе поглед и се замисли как точно да продължи нататък. Какво да направи. Нещо с ръцете може би или с лицето, да каже нещо, което поне малко от малко да оправи нещата.
— Бяха тежки времена тогава. — Единствено това успя да скалъпи.