Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— О, боже… — възкликна Магьосника.
Останалите от ГЕС-групата бяха по-предпазливи и минаха покрай дупката по-внимателно.
Междувременно Уест изтегляше по въжето Стреч и — последен от всички — Мечо Пух.
В мига, в който краката на Мечо Пух стъпиха от другата страна, преследвачите им стигнаха до отсрещния ръб на пропастта — на някакви си шест метра от тях!
Уест преряза въжето, пусна го да падне в пропастта и пое напред към завоя.
Първият от командосите, изкушен от близостта на целта и забравил за предпазливостта, тръгна да пресича, като използваше отворите за захващане.
Това, което Уест бе успял да избегне, се случи в момента, в който вкопчи ръцете си във втората и третата вдлъбнатина.
Като гъвкави пипала от стената изскочиха бронзови окови и се заключиха около китките му.
В следващата секунда от кръстовидно изсечения отвор се наклони и падна масивен бронзов кръст.
Изведнъж всички разбраха как действа капанът на Имхотеп VI: оковите бяха фиксирани към краищата на хоризонталното рамо на кръста и командосът сега бе разпънат на него.
Нещастникът изкрещя безпомощно, а кръстът полетя надолу към водата…
… и потъна заедно с командоса.
Уест и хората му тичаха, без да се обръщат.
Може би бяха първите в световната история, които можеха да заявят, че им е помогнал нацисткият режим на Адолф Хитлер, но истината бе, че само благодарение на поставените преди 60 години подвижни мостове Уест и екипът му поддържаха някаква дистанция между себе си и отряда на Калис.
На следващия завой, някъде на половината от височината на вертикалната стена, пътеката перваз се вряза в скалната твърд през черна дупка.
Късият тунел ги изведе в приблизително квадратна диоритова пещера с фуниеобразно дъно. Фунията беше широка около шест метра и дълбока поне девет, в нея изпускаше пара бълбукаща кал, явно загрявана от подземен термален източник. Тунелът продължаваше на отсрещната страна на пещерата.
Но нацистите отново се бяха погрижили да прекарат мост над поредното препятствие, така че групата на Уест изтича по него — и не пропусна да го събори в сифона зад тях.
Щом се озоваха от другата страна, хората на Уест изстреляха няколко осветителни ракети и пред очите им се разкри следващо стръмно стълбище, спускащо се по извитата стена на пропастта под тях до водата.
Всъщност стълбището изглеждаше като че ли продължава надолу във водата… право в центъра на кипящ водовъртеж.
И за пореден път нацистите бяха направили нужното, за да преодолеят препятствието с висящ мост.
Уест се хвърли надолу по стълбището, като сниши глава под голямата, застрашително изглеждаща дупка над изхода на тунела.
— Джак! — извика Магьосника. — Задействащи камъни! Открий ги и ни ги посочи, става ли?
Уест го направи — избягваше стъпалата, които изглеждаха хлабаво монтирани, изместени или изобщо някак подозрителни, и ги сочеше на следващия го.
Придвижването им се забави на две места — там, където стъпалата бяха изронени или изпаднали от местата си, което означаваше, че трябва да прескачат междините.
В момента, когато последният от групата — Мечо Пух — прескачаше втората дупка, на върха на стълбището се появи първият командос.
Мечо Пух скочи.
Командосът се хвърли напред.
В бързината си Мечо Пух стъпи накриво… подхлъзна се… падна, седна точно върху задействащия камък и изруга:
— Мамка му!
Всички замръзнаха, обърнаха се и се втренчиха в него.
— Тъп арабин… — прошепна Стреч.
— Не сега, Стреч — сряза го Уест.
От дупката на върха на извиващото се стълбище се разнесе застрашително громолене.
— Нека се досетя — каза Стреч. — Сега оттам ще изпадне голям кръгъл камък, ще почне да се търкаля и ще ни подгони надолу, точно както беше в „Похитителите на изчезналия кивот“.
Но не беше съвсем същото.
Три дървени топки с диаметър около метър и видимо тежки изскочиха през отвора една след друга. Всяка бе обкована със стотици стърчащи бронзови гвоздеи.
И всяка вероятно тежеше поне 100 килограма.
Топките заподскачаха по стълбището, набираха скорост.
Уест вдигна Лили в ръцете си.
— След мен! Бързо!
Екипът се хвърли отчаяно надолу, преследван от топките.
И от прибързалия да излезе от тунела командос.