Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Да. Имам две. — Кожата ми настръхна, като си спомних за малките татуировки отзад на врата ми.
Бледозелените й очи се уголемиха още повече, ако това въобще бе възможно.
— О, господи. Колко готино.
Обикновено се дразня, когато някой прави голям въпрос от тези мълнии. В края на краищата, обстоятелствата тогава съвсем не бяха готини. Но това момиче беше още много младо, пък и имаше нещо очарователно в него.
— Как ти е името? — попитах я.
— Джилиън… Джил. Искам да кажа, просто Джил. Не и двете. Джилиън е пълното ми име, ама никой не го използва. Всички ме наричат Джил.
— Ясно — кимнах и прикрих усмивката си. — Досетих се.
— Чух, че при онова пътуване мороите използвали магия, за да победят противниците си. Вярно ли е? Ще е страхотно и аз да мога. Иска ми се някой да ме научи. Аз използвам елемента въздух. Мислиш ли, че мога с помощта на въздуха да се боря срещу стригоите? Всички ми казват, че съм откачена. — От столетия мороите смятаха за грях използването на магиите в сраженията. Всички вярваха, че те трябва да се прилагат само миролюбиво. Напоследък обаче се надигаха гласове да се обмисли тази забрана, особено след като Кристиан бе доказал колко полезна бе магията при бягството ни от Споукан.
— Не зная. Трябва да поговориш с Кристиан Озера.
Тя ахна.
— Ама той ще се съгласи ли да говори с мен?
— Ако споделиш с него желанието си да се опълчиш срещу установените порядки, със сигурност ще говори с теб.
— О, върховно. Онзи не беше ли пазител Беликов? — попита тя, като рязко смени темата.
— Да.
Кълна се, помислих си, че в следващия миг щеше да припадне от възторг.
— Наистина ли? Та той е още по-готин, отколкото бях чувала. Той е твоят учител, нали? Нещо като личен учител?
— Да. — Вече започвах да се питам къде се бавеше толкова. Разговорът с Джил се оказа доста изтощителен.
— Еха. Знаеш ли, вие дори не приличате на учител и ученичка. Изглеждате като приятели. Виждате ли се, когато не тренирате?
— Ами, да, понякога. Случва се. — Спомних си за мислите ми от по-рано, за това, че бях сред малцината, с които Дмитрий общуваше извън задълженията си на пазител.
— Знаех си! Дори не мога да си го представя — да съм през цялото време около такъв като него. Сигурно ще се побъркам от вълнение и няма да мога да свърша нищо. А ти изглеждаш толкова спокойна. Все едно казваш: „Да, аз съм с този ужасно готин тип, но все едно, няма значение.“
Засмях се, въпреки че нямах такова намерение.
— Мисля, че ме надценяваш.
— В никакъв случай. И да знаеш, не вярвам на нито една от тези истории.
— Какви истории?
— Ами че си набила Кристиан Озера.
— Благодаря — казах. Ето че слуховете за унижението ми бяха стигнали чак до средните курсове. Ако отидех до спалните помещения на началните курсове, нищо чудно някое шестгодишно хлапе да ми съобщи, че съм убила Кристиан Озера. По лицето на Джил веднага се изписа смущение.
— Но за другата история не съм сигурна.
— Каква друга история?
— За теб и Ейдриън Ивашков…
— Не — прекъснах я, защото не желаех да чуя останалото. — Каквото и да си чула, не е вярно.
— Ама наистина е адски романтично.
— Тогава вече съвсем не е вярно.
Лицето й помръкна, но само след няколко секунди тя отново се оживи.
— Хей, ще ме научиш ли да се бия?
— Момент… какво? За какво ти е да можеш да се биеш?
— Е, мисля, че щом един ден ще се сражавам с магия, трябва да се науча да се бия и по традиционния начин.
— Вероятно не съм най-подходящата, която трябва да питаш — посъветвах я съвсем разумно. — Може би, ъъ, трябва да попиташ учителя си по спорт.
— Попитах го! — По лицето й се изписа угриженост. — И той ми каза „не“.
Не можах да се сдържа и се засмях.
— Аз се шегувах, като ти казах да го питаш.
— Хайде де, това ще ми помогне един ден да се бия със стригоите.
Смехът ми секна.
— Не, няма да ти помогне.
Тя прехапа устни, но все още се опитваше с отчаяно усилие да ме убеди.
— Но поне ще ми помогне срещу онези психопати.
— Какво? Кои психопати?
— Тук непрекъснато ни пребиват. Миналата седмица беше Дейн Зеклос, а на следващия ден — Брет.
— Дейн… — Набързо си припомних какво знаех за родословията на мороите. Тук имаше толкова много ученици от рода Зеклос. — Той не е ли по-малкият брат на Джеси?