Целуната от сянката

— Ще ми покажеш ли? — замоли се тя. — Обзалагам се, че наистина си добра.

Наистина бях добра, но да развалям поведението на малчуганите беше нарушение, което още не беше записано в биографията ми, и предпочитах това да си остане така. За щастие Дмитрий най-после се върна, придружаван от госпожа Дейвис.

— Хей — казах му аз. — Тук има някой, който иска да се запознае с теб. Дмитрий, това е Джил. Джил, това е Дмитрий.

Той ме изгледа изненадан, но се усмихна и стисна ръката на момичето. Лицето й доби яркочервен оттенък и за кратко тя остана безмълвна. Щом той пусна ръката й, тя се сбогува с нас с пелтечене и побягна. Ние приключихме с госпожа Дейвис и се запътихме обратно към параклиса за втората партида.

— Джил знаеше коя съм аз — казах на Дмитрий, докато вървяхме. — Може да се каже, че ме боготвори.

— Изненадва ли те? — попита той. — Това, че по-малките ученици искат да приличат на теб?

— Не зная. Никога не съм мислила за това. И не мисля, че съм подходящ пример за подражание.

— Не съм съгласен. Ти си превъзходен боец, предана на професията и отлично се справяш с всичко, с което се захванеш. Извоювала си повече уважение, отколкото си мислиш.

Изгледах го косо.

— И все пак очевидно не е достатъчно, за да ме допуснат на процеса срещу Виктор.

— Не започвай отново тази тема.

— Напротив, ще я започна! Защо не приемеш, че това е много важно? Виктор е огромна заплаха.

— Зная това.

— И ако се отърве ненаказан, отново ще започне да крои налудничави планове.

— Знаеш, че не е много вероятно да го освободят. Повечето от слуховете, че кралицата ще го помилва, са точно това — само слухове. От всички тук ти би трябвало най-добре да знаеш, че не бива да вярваш на всичко, което чуваш.

Загледах се мрачно напред. Не можех да се съглася с него.

— Все пак трябва да ни позволят да отидем. Или — поех дълбоко дъх — поне на Лиса да разрешат.

Беше ми по-трудно да произнеса тези думи, отколкото би трябвало, но имаше нещо, за което си мислех. Не смятах, че мечтая за слава, както ме упрекна Стан, но част от мен винаги жадуваше да бъде в разгара на всяка битка. Исках да се втурна напред, да правя това, което бе редно, и да помагам на другите. Също така исках да бъда в съдебната зала, докато съдят Виктор. Исках да го погледна в очите и да съм сигурна, че ще бъде наказан.

Но времето си течеше и ставаше все по-малко вероятно това да се случи. Те действително нямаше да ни разрешат да отидем. Може би обаче щяха да допуснат там да присъства едната от нас. Ако трябваше да се избира, редно бе да отиде Лиса. Тя беше мишената в плана на Виктор. Въпреки че идеята да отиде там сама събуди у мен изнервящата мисъл, че тя няма нужда от мен, за да я пазя, но пък от друга страна, предпочитах да съм сигурна, че Виктор ще бъде наказан.

Дмитрий, който разбираше импулсивните ми желания да се втурна и да действам, сега изглеждаше изненадан от необичайното ми поведение.