Целуната от сянката

Умирах от желание да хапна нещо на закуска. Струваше ми се, че долавях миризмата на пържени филийки и горещ кленов сироп. Двойна вкуснотия. Ох. Но Кристиан искаше да си вземе поредната доза кръв, преди да се заситим с нормална храна, а неговите нужди бяха по-важни от моите. Мороите винаги са на първо място. Явно вчера бе пропуснал ежедневното си посещение при захранващите — вероятно за да има повече време за романтичните си преживявания.

Този път помещението на захранващите не беше препълнено с чакащи, но все пак трябваше да изчакаме.

— Хей, познаваш ли Брет Озера? — попитах го. — Роднини сте, нали? — След срещата ми с Джил аз най-после сглобих късчетата от мозайката. Брет Озера и Дейн Зеклос ми напомниха на това как изглеждаше Брандън Лазар в деня след първата атака на Стан. Потресът ми от тази атака ме накара напълно да забравя за Брандън, но съвпаденията внезапно привлякоха любопитството ми. И тримата имаха вид на пребити. И тримата упорито отричаха това.

— Да, роднини сме — кимна Кристиан. — Не го познавам добре, мисля, че ми се пада трети или четвърти братовчед или нещо подобно. Неговият клон от рода не поддържа тесни връзки с моя откакто… нали знаеш.

— Чух обаче нещо странно за него. — И му разказах за това, което Джил ми бе споменала за Дейн и Брет.

— Действително звучи странно — съгласи се Кристиан. — Но се случва понякога да се стигне до сбиване.

— Да, но тук има странни съвпадения. Нали потомците на кралските фамилии обикновено избягват побоищата, а ето че тези три момчета са се забъркали в сбивания.

— Ами може и така да е. Ти по-добре знаеш как стават тези работи. Много от кралските особи се дразнят от намеренията на останалите морои с по-скромен произход, които искат да променят разпределението на пазителите и да се научат сами да се сражават. Това е в основата на глупавия малоброен клуб на Джеси и Ралф. Те искат да осигурят непоклатимото превъзходство на кралските фамилии. А пък останалите морои вероятно се чувстват ощетени и ще се съпротивляват.

— Какво се получава в крайна сметка? Някой прекалено бдителен тип е решил да принуди кралските особи да си платят?

— Няма да е най-странното, което се е случвало тук — припомни ми той.

— Е, това поне е дяволски вярно — промърморих.

Извикаха името на Кристиан и той погледна напред.

— Виж ти — каза той, обзет от щастие. — Отново ми се падна Алис.

— Не споделям възхищението ти от нея — отбелязах, като се приближихме към захранващата. — Лиса също се вълнува винаги, като я види. Но Алис е откачена.

— Зная — потвърди той. — Затова е толкова страхотно.

Кристиан се настани до Алис и тя ни поздрави. Аз се облегнах на стената и скръстих ръце пред гърдите си.