Поглед в мрака

— От колко време сте тук? — попита Стенуолд домакина си. Посолството само по себе си разказваше подробно историята на Грамо от пристигането му насам — стилът и вкусовете на претъпкана колегиумска къща, разтворили се постепенно в аскетичните предпочитания на един истински федерален. Стаята, където покани гостите си, имаше тежко писалище и стол, сбутани до едната стена, но самият Грамо седна в средата на пода, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Също като мухородните, явно и водните кончета предпочитаха да сядат на пода, а обзавеждането свеждаха до възможния минимум.

Старецът пресмяташе мълчаливо, само устните му се движеха.

— Ами, като гледам, трябва да е било… преди цели двайсет години. Или повече.

— И кой ви назначи за посланик на целите Равнини? — попита многозначително Йонс Аланмост. Беше в лошо настроение, тревожеше се за състоянието на кораба си, а принудителното забавяне на ремонта го изправяше на нокти.

— Ами — смути се старецът. — Реших, че може да е от полза, в случай че… за всеки случай. А и водните кончета се отнесоха много добре с мен. Дори изпратиха официални писма до Академията, за да се знае, че съм тук, в случай че потрябвам някому — добави той, като местеше обнадеждено поглед от единия към другия и обратно.

Стенуолд лесно можеше да си представи каква реакция биха предизвикали подобни писма в по-консервативните среди на Академията.

— Е — продължи Грамо, — а вас какво ви води толкова далеч от дома?

Изглежда не беше чул за войната, макар да знаеше това-онова за Империята.

— Не знам какво да кажа — поклати глава той, след като изслуша съкратената версия на събитията, белязали Колегиум през последната година. — Всичко се е случило толкова внезапно.

— Ако питате мен — каза Стенуолд, — сега ви се удава възможност да оправдаете положението си тук, майстор Шикалка. Трябва спешно да разговаряме с местния управник Фелипе Шах.

Грамо кимна.

— Е, аз това го знаех. Още преди да дойдете. Щото те ми казаха.

Гостите му се спогледаха.

— Какво са ви казали? Че идваме? — попита Стенуолд. — Няма как да са знаели предварително.

Усмивката на Грамо би отивала повече на злорадстващо дете или на оглупял старец.

— Няма как, знам, няма как, ама знаеха. Хората тук знаят много неща. И аз не вярвах в началото, ама като поживееш с тях, проумяваш, че повечето неща са си верни, без значение дали им вярваш или не. Още преди близо десетница ми рекоха да се готвя за гости, тъй си беше. Той и принцът всеки момент ще прати да ви извикат.

— Значи няма смисъл да се окопаваме тъдява — изръмжа Аланмост.

— Ама аз вече съм ви приготвил легла. Няколко, щото не ми казаха колко гости да очаквам. — Грамо размаха ръце. Явно имаше предвид останалите стаи в посолството. После забеляза колебливите им изражения и обясни: — Като казах, че принцът ще ви извика всеки момент, нямах предвид веднага. Тук не измерват времето съвсем като в Колегиум.