Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Фелисе също излетя, като отбиваше с меча си насочените към тях стрели. Стенуолд вдигна пронизвача, натисна спусъка и възпламени зарядите огнепрах в четирите гнезда едновременно.
Щетите бяха минимални — повечето снаряди минаха далеч от целта и само един от връхлитащите нападатели се срина към земята с еднометрова стрела в слабините. Звукът обаче… — веднага щом Стенуолд натисна спусъка, водните кончета се пръснаха панически във всички посоки и чак след минута-две се прегрупираха над един хребет двестатина метра по-нататък.
„Никога не са чували такъв трясък“ — даде си сметка Стенуолд. Клекна да презареди, вадеше стрели от торбата си и ги пъхаше в цевите.
Паякородният дойде при тях на билото.
— Това успя да им привлече вниманието — каза той и наистина, към десетината нападатели се бяха присъединили още и бройката бързо нарастваше. Стенуолд продължи да зарежда с мрачна физиономия оръжието си — за всеки случай, макар ползата от него да изглеждаше минимална.
— Защо ни нападнаха така? — повиши глас Трудан. — Мислех, че Федерацията е по… знам ли, по-цивилизована.
— Това са ренегати, разбойници — заяви сурово Фелисе, без да сваля поглед от кръжащия рояк на своите съотечественици. — Княжеството е изоставено.
— Не можа ли да ни кажеш по-рано?
— Нали вие огледахте замъка с далекогледа — напомни му Дестрахис. — Защо не казахте, че е руина?
— Откъде да знам как трябва да изглежда един замък във Федерацията? — сопна се Стенуолд и се изправи със заредения пронизвач в ръце.
— Има други вдясно — посочи Дестрахис и Стенуолд се обърна да погледне.
По всичко личеше, че трясъкът на неговия пронизвач им е докарал истинската беда — седем или осем ездачи пришпорваха към тях конете си по разширяващата се пътека между хълмовете, целите в блестящи доспехи.
— Така — започна предпазливо Стенуолд, — предлагам да направим следното…
По-далеч не стигна. Фелисе вдигна изведнъж меча си във въздуха и извика нещо, крясък безсловесен, поне в началото, дивашки и неочакван като трясъка на пронизвача от по-рано. Когато изрева отново с цяло гърло, Стенуолд различи думи във вика й, думи, които не му говореха нищо.
— Мерсре монахис! — викаше тя. — Мерсери при мен!
Такива коне Стенуолд никога не беше виждал. В Равнините конете бяха впрегатни животни или се отглеждаха заради месото и кожата, затова много малко от тях ставаха за яздене. В кавалерията на водните кончета конете бяха удивителни — атлетични и дългокраки, тъмни на цвят и с дълги изящни вратове. В очите им грееше неестествена за животно интелигентност, а храбростта им очевидно беше завидна, защото се сражаваха наравно с господарите си, танцуваха около въздушното меле и се втурваха да стъпчат всеки враг, който изгубеше височина.
Ездачите носеха брони като на Фелисе, макар и не в пълния им комплект — между сияйните метални плочки на повечето конници прозираше подплата от кожа или дебел плат. Мечовете им също бяха като нейния, освен тях носеха копия и лъкове.
Тя ги наричаше мерсери, име, което беше смътно познато на Стенуолд.
— Те са ръката на монарха, орденът им е бил създаден преди векове — обясни му с тих глас Дестрахис, докато вървяха, заобиколени от конниците. — Мерсре бил техният основоположник, принц Мерсре, вторият син на тогавашния монарх. В наше време мерсерите обикалят страната и изправят неправдите. Ако питаш мен, без тях Федерацията отдавна да се е разпаднала. Само че няма как да са навсякъде едновременно, затова извадихме късмет, че техен отряд се случи наблизо.
Мерсерите бързо бяха видели сметката на бандитите — мнозина убиха, а останалите подгониха към изоставения замък. Фелисе Миен, почерпила сили от допира със своето минало и изплувала за кратко от дълбините на лудостта си, ги беше помолила за съдействие и те се съгласиха да придружат равнинците до Суон Рен.
Йон Аланмост беше накъде над тях с окуцялата „Мома“. Ако го бяха оставили сам да си довърши ремонта, както той настояваше енергично, местните разбойници скоро щяха да му видят сметката. Мерсерите бяха зяпали въздушния кораб с мълчаливо изумление. Личеше си, че никога не са виждали такова нещо и че то не им се нрави особено.
Оказа се, че бурята е издухала равнинците по-далеч от очакваното и че Суон Рен е останал на юг от тях. Явно бяха пресекли границата доста по-встрани от планираното, и се бяха озовавали в друго княжество, което пустеело от години. Водачката на мерсерите информира Стенуолд, че владеещото го семейство било избито по време на войната, но от казаното и премълчаното Стенуолд се досети, че въпросното „семейство“ и преди това е наброявало не повече от един-двама души. Явно упадъкът на княжеството бе започнал отдавна и войната само е сложила последната точка в печалната му история.