Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Сега Фелисе яздеше пред тях, оклюмала след краткия си изблик на войнственост. Яздеше коня на загинал в битката мерсер, чието тяло, преметнато пред седлото на друга жена, бележеше единствената жертва, дадена в стълкновението с разбойниците. Дестрахис току поглеждаше притеснено към Фелисе, която отново изглеждаше потънала в собствения си свят.
— Съжаляваш ли, че дойде с нас? — попита го Стенуолд.
— Трябваше да направя нещо — отговори паякородният. — Тепърва ще се види дали не съм сбъркал.
Пътуваха дни наред. По едно време Стенуолд предложи равнинците да се качат на кораба и да следват по въздух бързоногата кавалерия, но мерсерите се възпротивиха. Явно още не знаеха какво да мислят за странниците, дошли от земя, за която никой не беше чувал, и предпочитаха да ги държат под око. Или пък се опасяваха, че в Суон Рен няма да повярват на историята им, ако не ги представят като доказателство.
Стенуолд беше очаквал пътят им да ги отведе до замък, подобен на първия, по-голям може би, но остана изненадан, защото Суон Рен се оказа пълна противоположност на видяното дотук. Гледката дори го наведе на мисълта, че водните кончета отдавна не строят внушителни каменни грамади като замъка в изоставеното княжество, че замъците са били просто фаза, през която обитателите на тази гигантска страна са преминали в енергичното юношество на своята история, преди да улегнат в коловозите на тихо съзерцание.
Съзерцание беше и най-точната дума, с която да се опише Суон Рен — съзерцание и бдителност. Наближиха града отвисоко и Стенуолд се възползва от възможността да го огледа подробно и без бързане. Градът беше заобиколен от серия малки кръгли платформи, издигнати на високи стълбове. Тук-там върху платформите имаше хора, които наблюдаваха от птичи поглед грижливо терасираната обработваема земя. Повечето наблюдатели бяха деца, прецени Стенуолд, макар стълбовете да нямаха скоби или други приспособления, които да улесняват катеренето. Явно изпълняваха ролята на наблюдателници за летящи, като им спестяваха усилието да кръжат дълго време във въздуха. На неголямо разстояние от най-външните сгради имаше два канала с дървени кейове, празни в момента. Стенуолд можеше само да гадае дали тук пристигаха лодки всеки ден, веднъж в десетницата, два пъти годишно или никога. Суон Рен изглеждаше невъзприемчив към самата идея за времето и неговия ход.
Изглеждаше логично седалището на властта да се намира на централно място, в дворец или палат, но за изненада на Стенуолд домът на местния управник беше извън града, кацнал на един хълм в съседство. Издигаше се на четири етажа в несъвършено подобие на замъка, който бяха видели по-рано — първите два етажа бяха едва наполовина изградени, а останалото, както и горните етажи, се състоеше от опасани със скеле отделни стени, сякаш градежът още не е завършен. Най-горният етаж, с изящни колони и арки, приличаше на градина с лози и висящи гирлянди от цветя, които преливаха през ръба и се спускаха по стените.
Оттатък наблюдателните платформи градът се състоеше най-вече от открити пространства. Центърът заемаше значителна част от равната земя в средата на Суон Рен и представляваше голям кръг, може би пазар, място за общи събрания, бойна арена или всичко това едновременно. Или пък нито едно от изброените. Светлината и просторът доминираха навсякъде, дори къщите бяха строени на този принцип. Покривите бяха направени от плоски греди и под еднакъв наклон, а стените откъм по-високата им част се издигаха едва наполовина, така че летящите водни кончета да влизат и излизат свободно през пролуката между стената и стрехите. Дестрахис обясни, че вътре в къщите имало външни стаи с формата на пръстен и с подвижен покрив, който се затварял само при лошо време. Да, вратата била въпросната пролука под покрива, но стените можели да се местят и пренареждат, така че да е удобно и за нелетящите гости на града. Стенуолд намираше всичко това за крайно чудато, и с право, защото Колегиум беше град на земята, а Суон Рен се родееше с небето.
В средата на пръстеновидната външна стая, продължи да обяснява Дестрахис, се намирали вътрешните помещения, където семейството спяло, защитено от студа и стихиите на времето. Подобен градеж изглеждаше твърде крехък в очите на Стенуолд — бурята, довяла ги тук, със сигурност би изравнила целия град със земята.
В далечния край на града, в най-южния му ъгъл, ги чакаше изненада — три сгради, които дебнеха засрамено в периферията, тежки, грозни и затворени отвсякъде. Типични бръмбарородни постройки, пренесени сякаш от Колегиум или Хелерон.