Поглед в мрака

Наложи се да му помогнат. Не беше в състояние сам да извърви трудния преход от няколко коридора и завоя. Оздравяваше бързо, но раната едва не го беше убила. Заведоха го в стая за медитация. „Дали пък не се надяват да приобщят Империята към своя начин на мислене?“

Вътре завариха старица. Скрир. Жената измери Ахеос със сдържан, но не и враждебен поглед. Стори му се дори, че съзира сянка на страх нейде дълбоко в белите й очи. Тя кимна на придружителите му и те му помогнаха да седне до нея. Богомолкороден в дълга роба коленичи на крачка встрани и зад Ахеос, готов да му помогне при нужда.

— Не казвай нищо — инструктира го скрирът. — Само наблюдавай.

Зареа стоеше до вратата, а по коридора отвън се чуваше отсечен тропот на ботуши — съдбата наближаваше с маршова стъпка.

Новодошлият беше с неофициална имперска униформа — без броня, само с туника и плащ в черно и златно, обилно накичен с бижута. Появи се, следван от млада осородна робиня и почетен ескорт от шестима стражи, високомерен и арогантен, изобщо образ и подобие на типичния имперски губернатор.

Старицата стана да го посрещне и дори Ахеос се надигна с помощта на богомолкородния.

— Милорд губернатор Тегрек — поздрави го Зареа с грижливо отрепетирано спокойствие. Но Ахеос не можа да заблуди — той познаваше хората си и веднага разбра, че Зареа е центърът, възелът, който крепи тази крехка конфигурация. И че самата тя е наясно с незавидната си роля. Товарът на гигантска отговорност лежеше върху нейните плещи и дребните издайнически признаци на вътрешно напрежение не убягнаха от погледа на провиждащия. От известно време той долавяше у себе си растящо негодувание към своя народ, към изолацията, в която молецородните бяха избрали да живеят, дразнеше го враждебността им към останалия свят и най-вече към народа на Че. Зареа обаче го изпълваше с възхищение. Зареа, която съзнателно беше влязла в устата на звяра, за да спаси молецородните.

Новият губернатор Тегрек не беше от най-расовите представители на народа си — нисък, поокръглил се и безвкусно накичен с бижута. Въпреки това се постара да направи нужното впечатление и изгледа пренебрежително присъстващите, преди да освободи ескорта си. Последното не беше проява на безразсъдна смелост пред лицето на опасността, а увереност на човек, който знае, че врагът му е сломен.

Войниците излязоха, а Тегрек изчака, сякаш се ослушваше кога стъпките им в коридора ще заглъхнат, а светликът на фенерите им ще угасне. Единственото осветление в малката стая бяха двете факли, които богомолкородният слуга беше запалил и чиято пушлива светлина хвърляше неспокойни сенки по стените.

Тегрек се ухили самодоволно. Само по този начин можеше да се опише промяната в изражението му. Хвърли поглед назад към коридора и се ухили самодоволно. Напрежението отпреди малко — изиграно напрежение, може би? — се стопи без следа. Богомолкородният помогна на Ахеос да седне отново на пода и оттам, с кръстосани крака, той видя как осородният губернатор на Тарн облича черна роба и се превръща в местен. Тегрек удържа останките от суровата си фасада още малко, докато осородната девойка нагласи както трябва робата му, след това се усмихна — на тях или на себе си може би.