Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
— Милорд губернатор — поздрави го скрирът, потънала почти изцяло в диплите на робата си и хванала завит на спирала жезъл в едната си ръка. Като всички скрири и като повечето издигнати молецородни, тя не беше разкрила името си.
Тегрек погледна към нея, после към Ахеос, а накрая седна на пода. Нагизден в черната роба, той спокойно можеше да мине за едър молецороден ученик, жаден да получи знания от своите учители. „И е точно такъв“ — помисли си Ахеос. Бяха го предупредили, но той не повярва. „Осороден провиждащ, който е трябвало да се учи сам, а сега е тук да се учи от майсторите в занаята.“
Зареа също седна, робинята последва примера й. Старицата направи няколко колебливи стъпки.
— Това е Ахеос — посочи тя. — Идва при нас от Равнините, където твоите хора водят война.
Тегрек кимна.
— Наближава време на криза, Тегрек — каза тя и назовавайки го по име, без сама да изрича своето, наложи авторитета си над него. — Включително и за теб. Разбираш ли ме?
— Мисля, че да — отвърна осородният, все така с усмивка на уста.
— Сделката ни още е в сила, нали?
— Аз нямам оплаквания. — Той хвърли поглед към момичето до себе си и Ахеос забеляза, че след оттеглянето на стражите дистанцията между господар и робиня също се е стопила значително.
— Ти се показа като способен ученик — призна скрирът. — Постигна повече, отколкото можеше да се очаква предвид произхода ти.
Тегрек спря погледа си на Ахеос, сякаш се опитваше да проникне в душата му. Ахеос на свой ред стори същото и видя човек, който плува в чужди води и бързо се отдалечава от познатия бряг.
„Какво ли е било да растеш в свой свят, който няма нищо общо със света на хората около теб?“ Разделението между Умели и Неумели беше границата между яркото ново и избледняващото старо. На пръсти се брояха малцината, способни да прескочат тази разделителна линия и да надникнат от другата й страна. Сети се за Че, която охотно се беше съгласила да подели границата с него. И откри, че се възхищава на Тегрек за постигнатото. Едва ли е било лесно да залъже Империята с шепа фокуснически трикове и после да си извоюва тихомълком свое кътче в нея. И сега не изглеждаше да му е много лесно, впрочем.
— Искате да направим размяна — изрече след дълго мълчание Тегрек и отново хвърли поглед на момичето. — Да променим условията на сделката?
— От векове се опитваме да държим промяната настрани — отбеляза сухо скрирът. — Сега откриваме, че промяната е неизбежна, така че, да, ще има промяна и в нашата сделка.
— Разбирам какво искате от мен — каза Тегрек, — но може би вие не разбирате от какво искате да се откажа.
Скрирът сви устни.
— Ахеос, онзи там, той знае. Защото е изгнаник и е тук за кратко. Избрал е да живее не с нас, а с враговете ни. Въпреки това е тук и това показва, че верността към великите мистерии преодолява всичко останало. Самият ти можеш ли да погледнеш към Империята, към чина си, към годините служба и да си кажеш: „Това е нещо, от което не мога да се откажа“?
— Трябва да помисля — настоя той.
— Нека размислите ти не се проточват извънмерно — предупреди го старицата.
Тегрек съблече робата, излезе от стаята и тръгна към стражите от ескорта си, които го чакаха по-надолу по коридора, но не им каза нищо, потънал в мислите си.
„Винаги съм вървял по ръба“ — каза си.
Той беше майор Тегрек, губернатор на незначителния Тарн, студено провинциално градче, което Империята си беше направила труда да превземе само защото се намираше в района на нейната разширяваща се южна граница. Молецородните, изолирани и назадничави, не можеха да предложат нищо на Империята — не ги биваше нито за бран, нито за тежък труд, бяха народ от отшелници и чудаци. Същото Тегрек се беше погрижил да потвърди с доклади до началниците си, с добре премерен тон на страдалческо негодувание.
Наистина вървеше по ръба, но не с вяло примирение, а като човек със силна амбиция, който не се страхува да манипулира другите и да подкрепя неуморно късмета си. Не знаеше за друг майор, издигнал се до губернатор, пък било и на незначителна дупка като Тарн. В същото време Тегрек беше инвалид — живееше с грижливо крита умствена деформация, неспособност да проумее неща, които сънародниците му приемаха за повече от естествени. Въпреки всички предпазни мерки недъгът му не остана скрит докрай и бодеше в очите дори онези, които имаха полза от бързото му издигане. Усещаха, че има нещо нездраво в него, но така и не проумяваха какво, защото истината далеч надхвърляше въображението им. Светът, в който живееше Тегрек, не се вместваше в границите на техния светоглед.