Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Дестрахис сви рамене. Дългите му крака се справяха с лекота с неравния терен. Всъщност Стенуолд май беше единственият, който срещаше затруднения.
— Ефективност — обади се Фелисе Миен, с което толкова изненада Стенуолд, че той спря посред крачка, осъзнал, че това е първата дума, която чува от нея, откакто са поели на път. Не, откакто се беше върнал от Сарн.
— Когато имаш да храниш много гърла, терасирането е по-ефективно — продължи Фелисе с тон на детска учителка. — Тези тераси са изградени преди много столетия и всяко следващо поколение земеделци е поддържало и поправяло стореното от своите майки и бащи.
— Много гърла? — подхвърли Стенуолд и погледна към Дестрахис, който оглеждаше смутено пейзажа.
Фелисе вдигна глава, но Стенуолд нямаше представа дали изобщо е чула въпроса му.
— И на мен не ми харесва — съгласи се паякородният. — Но поне се открива ясна гледка към замъка, а той, изглежда, е единственият ориентир по тези места. Надявам се, че не сме попаднали в някоя окупирана от осородните провинция. Това би било… забавно, като си помисли човек.
— Наблюдават ни — отбеляза безизразно Фелисе.
— Къде? — Ръката на Стенуолд инстинктивно посегна към играчката, която си беше донесъл от Колегиум и която носеше на ремък през рамото си с цевите нагоре.
— Напред и наляво — отвърна жената водно конче.
Стенуолд съобрази, макар с известно закъснение, указаната посока и хвърли предпазливо поглед натам.
— Никого не виждам.
— Там са.
— Сигурно са хора от замъка, излезли да видят новодошлите — предположи той и направи поредната си тромава крачка по стръмния склон. — Или измъчвани от чувство на вина земеделци, които възнамеряват да продължат делото на своите бащи и майки.
— Замъкът е изоставен — заяви без грам колебание Фелисе.
— Откъде… познаваш ли това място? — попита я Стенуолд.
— Майстор Трудан — намеси се със странен тон Дестрахис, — когато огледахте замъка през далекогледа си, забелязахте ли признаци на човешко присъствие?
— Ами, замъкът си стои.
— Замъците по принцип си стоят, майстор Трудан. — Паякородният сви устни. — Даже когато са изоставени от десетилетия.
Стенуолд свали пронизвача от рамото си и провери дали четирите стрели са на местата си. На билото на най-близкия до тях хълм се бяха появили неколцина водни кончета. Петима мъже и една жена в платнени доспехи, подсилени с метални плочки. Някои стискаха копия, други — мечове с къси остриета и масивни накрайници при дръжката. Двама бяха въоръжени с дълги лъкове.
Стенуолд преглътна с усилие. Групичката определено не изглеждаше гостоприемна.
— Добрутро! — извика той. — Ние сме пътници, които търсят…
Стрелата литна право към него. Не беше неволно произведен изстрел, нито предупреждение, а откровен опит за убийство, преди той да си е довършил изречението. Стенуолд се метна назад и усети как върхът на стрелата раздира кожената куртка близо до рамото му. В същия миг четирима от федералните се издигнаха във въздуха и полетяха към тях.
И спряха още преди тромавите мисли на Стенуолд да са регистрирали атаката — спря ги не някакво природно бедствие, а Фелисе. Без никакъв преход неподвижната дотогава жена излетя мълниеносно с отметнат плащ и оголен меч, разбута нападателите във въздуха и кацна зад гърба им, близо до двамата лъкометци, които бяха останали назад. От четиримата излетели двама издъхнаха, преди да са паднали на земята.
Лъкометците стреляха незабавно, едната стрела отскочи от бронята й, другата се строши на трески в острието на меча й, после Фелисе се хвана на работа. Посече и двамата, преди да са хвърлили лъковете и да са извадили мечовете си. Като видяха това, двамата оцелели се издигнаха бързо във въздуха и отлетяха нанякъде. Стенуолд реши, че Фелисе ще ги последва, защото крилете й още плющяха на гърба, но тя остана неподвижно на билото между двамата мъртви лъкометци, все така стиснала меча си в ръка.
После бавно го вдигна, а Дестрахис изруга грозно иззад Стенуолд. Бръмбарородният запълзя усилено по склона, но не беше изминал и половината разстояние до хребета, когато видя, че още десетина мъже и жени са се издигнали във въздуха, някои летят към тях, други запъват стрели в лъковете си.