Рейн-Сан: Заложник на съдбата

11.

Ларисън и Тревън пътуваха през пустинята по междущатско шосе 15 и слънцето изгряваше зад тях. Два часа по-рано Рейн и Докс се бяха обадили на Ларисън и му бяха съобщили, че задачата е изпълнена и те се връщат в Лос Анджелис, където четиримата ще се срещнат.

Рейн не беше уточнил как и кога е ликвидирал Шорок и Ларисън имаше чувството, че макар тази сдържаност до известна степен да се дължи на разумни съображения за сигурност, Рейн също така се е забавил да ги осведоми, за да осигури на двама им с Докс преднина, при напускането на града. Ларисън го разбираше. И той щеше да постъпи така. Рейн не знаеше дали Ларисън и Тревън нямат заповед да решат всички проблеми, като ги очистят с Докс след убийството на Шорок. Нямаха такава заповед, макар че плановете на самия Ларисън всъщност не бяха много далеч от онова, което сигурно подозираше Рейн. Така или иначе, предпазливостта на Рейн беше съвсем естествена. Убийството на убийците бе стандартна процедура при сериозни операции като тази.

По пътя Ларисън позвъни на Хорт от чист телефон и го информира за хода на събитията. Полковникът му каза да се обади, когато научи повече, но не го попита къде двамата с Тревън ще се срещнат с Рейн и Докс. Явно разбираше, че Ларисън има същите опасения от Хорт, каквито и Рейн — от самия него.

Возеха се в сив форд „Торъс“, взет под наем на лосанджелиското летище, без навигация и автоматична система за плащане на пътни такси, с помощта на които някой би могъл да ги проследи. Шофираше Тревън, вещо и спокойно, нито километър над максимално позволената скорост, просто двама бели мъже, завръщащи се в Калифорния след няколко дни хазарт. Ларисън зяпаше кафявите хълмове и прашните шубраци през прозореца и обмисляше каква част да му каже. Голяма, реши той. Нямаше друг начин да го мотивира достатъчно. Но трябваше да го направи хитро, с известни съществени пропуски. Инстинктът на Тревън може и да беше притъпен от инфантилен патриотизъм, но съвсем не беше глупак.