Господарката на Рим
- Автор: Куинн Кейт, Куин Кейт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542807728
- Переводчик: Ана Лулчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Господарката на Рим». Краткое содержание книги:
– Имаш ли нещо против, ако изляза? – не забравях да го питам от време на време. – Обожавам приемите и пиесите, скъпи. Аз просто не съм толкова умна и интелигентна като теб.
– Не, ти си млада, прекрасна и много очарователна! – Той ме целуваше по бузата. – Така че върви да се забавляваш.
Винаги му благодарях сладко, преди да се обърна и да се впусна в забавления. Какви приеми! Вино, музика и красиви мъже, които ми правеха комплименти, мъже, които се тълпяха около лектуса ми и ми казваха, че съм красива, мъже, които дори не биха ме погледнали една година по-рано, но които сега ме желаеха, защото бях патрицианката Лепида Полиа и имах дремещ стар съпруг, който ми позволяваше да правя каквото си поискам, а аз се погрижих да стана най-красивата жена в Рим.
Научих се как да си гримирам лицето така, че да изглеждам елегантна, а не като провинциалистка. Научих се как да завързвам столата си небрежно на рамото, така че коприната да изглежда сякаш всеки миг ще се смъкне. Научих се как да се движа съблазнително в тези коприни. Научих се как да се смея с очи и да обещавам най-различни удоволствия с миглите си. Научих се да използвам провлечения говор на хората от висшето общество, който незабавно разкриваше кой е от елита и кой не е. Научих, че наистина смятат баща ми за доста непохватен, така че хората, които бяха важни за мен, по-добре да не ме виждаха с него. Научих за отварите, които можеш да изпиеш, за да се предпазиш от бременност. Научих, че една омъжена жена може да прави всичко, което си поиска, стига мъжът ѝ да не го е грижа или поне да не забелязва. О, колко много научих!
– Как можа веднага след като я роди, така напълно да се откъснеш от дъщеря ни?! – питаше ме Маркус, омагьосан, надвесен над люлката.
– Не искам да я разглезвам, скъпи И тръгвах в коприните с цвят на нефрит или сапфир, показвах раменете си повече от всякога – добре че бременността не развали фигурата ми! – за да се срещам със сенатори, войници и трибуни, защото една омъжена жена с дете, което без съмнение е от съпруга ѝ, можеше да прави каквото си поиска
– Толкова дълго те чаках! – изръмжа Луций Марцелий, а и Авъл Дидианий, а и онзи доста впечатляващ африкански боец с тризъбец, който не говореше много, но пък беше повече от готов да си поиграе с мен. Доста бях разочарована, когато Ариус го уби на арената.
Маркус не заподозря нищо. Това беше друг урок, който научих. И колко прекрасно беше всичко – и приемите, и бижутата, и пиршествата, и мъжете! Лепида Полиа – примата на Рим! Винаги съм си знаела, че ще стане така! Винаги! Точно каквото заслужавах!
И тогава изведнъж – край! На всичко! Запратена в Брундизиум, хубав малък крайморски град с разкошни летни вили и сапфиреносиньо пристанище с твърде много екзотични езици, отекващи по доковете – но на стотици левги от Рим… А Маркус – винаги милият, винаги любезният Маркус – изведнъж се беше превърнал в каменна стена.
Гласът на Ирис прекъсна мислите ми:
– Да ви облека ли нощницата, домина?
– Да.
Внезапно ми опротивя червената стола. Червено – сватбеният цвят, цветът, който носех, когато се омъжих за Маркус. Маркус – виновният за това, че съм изолирана тук!
Стъпките на Ирис се отдалечиха и аз наблюдавах отражението си в полираната стомана. Изглеждах невероятно съблазнителна. Косата ми беше израснала отново чак до талията, като блестящ синкавочерен водопад. Как можеше съпругът ми да ми откаже каквото и да било?
– И какво стана после? – измънка Сабина, като се прозяваше.
– Ще довършим приказката утре, скъпа. Вече си почти заспала.
– Не съм… – тя отново се прозя.
Маркус погали меката ѝ кестенява коса. Беше толкова копринена, също като на Лепида. Той се усмихна и изпита мълчалива благодарност към жена си, че го беше дарила със Сабина. Първата му жена не искаше деца; Паулиний беше случайност, за която тя обвиняваше Маркус.