Господарката на Рим

– Вярва във…?

– Не си виждал Юлия, откакто бяхте на десет. Тя не е… същата, откакто баща ѝ почина. Винаги е имала въображение, но сега говори за очи в мрака и за несъществуващи гласове… – Той замълча. – Робите казват, че гладува. Императорът трябваше да заповяда да я хранят насила, а тя изпадна в истеричен пристъп и се опита да си изскубе косата. – Строгият сенаторски поглед на Маркус се стрелна към сина му. – Това е само за твоите уши, Паулиний!

Паулиний кимна и преглътна.

– Какво искаш да кажеш? Имаш предвид, че Юлия е...

– Луда – каза Маркус, – въпреки че искам да се надявам, че просто губи почва под краката си в един свят, който е твърде сложен за нея. Мога да кажа същото и за Лепида.

Лепида? Паулиний с благодарност се вкопчи в смяната на темата:

– Защо я доведе чак тук, татко? Чух, че се е превърнала в център на вниманието за цял Рим.

Маркус направи гримаса:

– Това грозде е ужасно. – Той метна чепката във фонтана. – Втората ти майка може и да изглежда очарователна и земна, Паулиний, но все още е много млада. Свободата ѝ завъртя главата и на нея прекалено много ѝ хареса. Е, лоша компания, отдадена на разврат и гуляи. Трябваше да го спра, но не исках да ѝ отнемам младостта само защото съм стар и изморен и искам да прекарвам вечерите си в библиотеката. А и тя изглеждаше толкова щастлива, когато отлиташе към своите приеми. Трудно е да ѝ откажеш каквото и да било.

Паулиний изведнъж си представи Лепида, смееща се и забравила за околния свят сред гнездо с усойници.

– И какво се случи?

– Всяка седмица вечеряхме в двореца. Не биваше да я водя там, но тя ме умоляваше толкова очарователно

– И?

– Привлече погледа на императора – каза простичко Маркус.

Кратка пауза.

– О! – каза Паулиний.

– Отначало не си мислех, че е нещо особено. Той я загледа, но той заглежда всички. Но когато миналия месец Лепида получи императорска покана: вечеря в двореца, без мен...

– Ти какво направи? – Паулиний се увлече от разказа.

Маркус сви рамене.

– Изпратих обратно съобщение, че е болна и ще заминава за морето, за да се възстанови. Тръгнахме за Брундизиум още същата вечер.

Паулиний събра мислите си.

– А тя как го прие?

– Ядоса се и поплака малко. – Маркус се наведе към ръба на фонтана до Паулиний и сложи ръце на коленете му. – Не мисля, че осъзнаваше какво означава поканата. Тя е наивна по някакъв странен начин. Единственото, което виждаше, е, че я откъсвам от пиршествата и забавленията. Но през последната седмица се е поуспокоила.

– Но, татко, ти дори не изглеждаш ядосан… На императора, имам предвид. Че се е опитал да се добере до съпругата ти.

– О, той се опитва да се добере до съпругите на всички. Домициан харесва всичко живо, което е облечено в стола. Но за разлика от много от предишните ни императори, той няма нищо против, ако жената или съпругът ѝ кажат "не". Винаги има изобилие от млади жени по света за него. Сега е отново в Германия, воюва срещу хатите и вероятно е забравил, че Лепида съществува.