Господарката на Рим
- Автор: Куинн Кейт, Куин Кейт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542807728
- Переводчик: Ана Лулчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Господарката на Рим». Краткое содержание книги:
Веста, бди над мен! Нямам вяра в никого, освен в теб!
Глава осма
Дори и новите ми перли не ме утешават.
– Махай се! – метнах едно шишенце с парфюм по Ирис. – Не мога да понасям глупавото ти плоско лице! Вън!
Тя избяга, хлипайки. Каква мудна повлекана! Превръща косата ми в купа сено всеки път, когато я докосне. Ще я изпратя на пазара за роби и ще си намеря нова прислужница, точно така ще направя! Една сенаторска съпруга го заслужава!
Но какво значение има, ако косата ми изглежда като купа сено? Какво значение има, когато тук няма никой, който да ме види?
– Лепида? – Познатото почукване на вратата. – Чух някакъв звук от трошене.
– Просто шишенце с парфюм, Маркус. Ирис го бутна… – Нагласих на лицето си очарователна усмивка.
Съпругът ми влезе и ме целуна по бузата за поздрав. Грозен и не на място в моята хубава синьо-сребриста спалня, миришещ на мастило както обикновено.
– Пак си бил долу в библиотеката, Маркус?
– Не мога да открия "Коментари" на Цицерон.
– Робите не ти подреждат добре нещата. Трябва да ги държиш по-изкъсо.
– Няма нужда. Да се ровиш из рафтовете е половината от удоволствието.
Удоволствие! Лепида Полиа, жената, която привличаше погледите на цял Рим, омъжена за човек, който се рови из свитъците си за удоволствие!
– Колко мило – измърморих аз.
– Ами ти? – Очите му се спряха върху моите. – Успяваш ли да си намериш нещо да се забавляваш?
– Половината от нещата ми дори не са разопаковани. Що се отнася до града… – Махнах елегантно с ръка. – Е, Брундизиум може и да не е Рим, но мисля, че ще намеря какво да правя. Играят "Федра" в театъра… О, и си купих още перли! Толкова бяха красиви, че просто не можах да се сдържа! – показах аз трапчинките си.
– Купувай си каквото ти харесва! – усмихна се той. – Видя ли? Казах ти, че спокойствието ще ти се отрази добре.
– Вероятно си прав – задържах задължителната си усмивка.
– Паулиний ще дойде за вечеря днес. И няколко приятели. Ще бъде хубаво пиршество. Ще ти бъде приятно, нали?
"Хубаво пиршество"! Сериозният син на Маркус и няколко стари мъже, които дрънкат за републиката. След като в продължение на четири години седях на приеми редом със сенатори, управители на провинции, до най-видните патриции на Рим. – Разбира се, че ще ми бъде приятно, Маркус. Ще кажа на готвача да приготви малко от онова сърнешко месо със счукан розмарин, което Паулиний обича.
– Помолих го да дойде по-рано. Сабина обожава историите му, преди да си легне.
– И двамата я глезите – укорих го аз. – Тя си има гледачка, която да ѝ разказва истории.
– Какво да се прави, като харесва повече историите на Паулиний? – Той отново ме целуна по бузата, уф, тази миризма на мастило… И тихичко излезе, накуцвайки.
Изчаках, докато се отдалечи на безопасно разстояние, преди да метна още едно шишенце с парфюм по вратата. Мразя Маркус! Мразя го, мразя го, мразя го!
Паулиний Норбан свали меча си, когато противникът му се преви на две.
– Добре ли си, Верий? Да не те...
– Ха! – Верий се изправи и замахна с меча си нагоре към шията на Паулиний. – Знаех си, че ще се хванеш! Предаваш ли се?
– Предавам се!
Те прибраха мечовете си в ножниците и с големи крачки се измъкнаха от горещината на тренировъчната площадка. Запътиха се обратно към преторианските казармени помещения.
– Трябва да се стремиш да убиваш, Норбан. Що за праправнук си на Август? Безопасен си като печена мида.
Паулиний го сграбчи и те се сборичкаха на слънчевия двор. Двама трениращи преторианци, които трябваше да се дръпнат от пътя им, изругаха беззлобно.
– Предаваш ли се? – изрече задъхан Паулиний, палците му притискаха гърлото на Верий.
– Предавам се, предавам се!
Шмугнаха се в преторианската баня, свалиха пропитите си с пот туники и със задоволство се отпуснаха в горещата пара на лаконикума[14].
Верий пипнешком започна да търси съда с вино сред кълбата от пара. Ще ходиш ли на гощавката при Марцелус довечера?
– Не мога. – Паулиний обърса челото си с кърпа.
– На друго пиршество ли ще ходиш? – ухили се Верий. – Може би интимна вечеря за двама?
– Не.
– Еее, стига де. Ами онази твоя певица, след която се влачиш – Антония?
– Атина. Не, не е тя.
– Не те виня, хубава е. Скъпичка обаче. Очаква да ѝ правиш множество дребни подаръци. Колко ще ти излезе тази малка вечеря за двама?
14
Лаконикум – вид римски терми, подобно на сауната. – Б.ред.