Момичето от Дания

На консултацията предишната седмица доктор Хекслер каза, че е възможно причината за безплодието и обърканото състояние на Айнар да е тумор в пелвиса. "Не съм виждал лично този вид тумор, но съм чел за него. Понякога единственият симптом за наличието му е необяснима промяна в поведението." Част от Грета искаше тази теория да е вярна. Искаше ѝ се да вярва, че малкият скалпел с формата на коса ще изреже твърдия като слива тумор и Айнар ще се върне при нея.

От другата страна на стъклото се чу метален трясък, но доктор Хекслер каза:

– Всичко е наред.

Айнар се гърчеше на масата, краката му опъваха каишите. Риташе така силно, че Грета помисли, че каишите ще се скъсат и Айнар ще изхвърчи в другия край на стаята.

– Кога ще приключите? Сигурен ли сте, че всичко е наред? – обърна се тя към доктора. Попипа косата си и веднага ѝ хрумна, че е отвратително суха и че ако нещо се случи с Айнар, няма да знае какво да прави.

– Рентгеновите снимки отнемат време – каза Валдемар.

– Боли ли го? Вижте как се гърчи!

– Не, не го боли – отговори доктор Хекслер. – Възможно е да получи леко повърхностно изгаряне или раничка, но нищо по-сериозно –и малко ще му прилошее – добави Валдемар.

– Ще е от полза за него – рече докторът. Имаше спокойно изражение и гъсти черни мигли. Заекваше на първата сричка от всяко изречение, но тонът му бе авторитетен. Все пак в клиниката му идваха най-богатите мъже в Дания, мъже с преливащи над коланите шкембета, които увлечени от производството на гумени обувки, минерални бои, суперфосфати и цимент, изцяло губеха контрол върху всичко, което се намираше под колана.

– Дори дяволът да се е вселил в съпруга ви, ние ще го прого-ним – добави Валдемар.

– Това е красотата на рентгеновите лъчи – рече Хекслер. – Изгарят лошото и запазват доброто. Няма да преувелича, ако ги нарека чудо.

Двамата мъже се усмихнаха, зъбите им се отразиха в черното стъкло, а гърдите на Грета се стегнаха от притеснение.

След като процедурата приключи, Валдемар премести Айнар в стая с два малки прозореца и сгъваеми паравани на колелца. Той спа около час, а Грета правеше скици до него. Рисуваше Лили, спяща в болничното легло. Ако откриеха тумор и доктор Хекслер го отстранеше, вероятно никога повече нямаше  да зърне Лили в лицето на Айнар, в светлозелените вени които лъкатушеха от вътрешната страна на китките му като реки върху карта. Защо изобщо потърси доктор Хекслер? За да успокои Айнар или за да успокои себе си? Не, обади се на Хекслер от кабинката в пощата, защото трябваше да помогне някак си на Айнар. Та нали бе нейна отговорност да се грижи за него след Теди Крос си бе обещала, че няма да допусне да изгуби съпруга си. Спомни си как кръвта течеше от носа на Айнар как се просмукваше през плата в скута на Лили.

Айнар се обърна в леглото със стенание. Беше пребледнял, бузите му – хлътнали. Грета постави топъл компрес върху челото му. Част от нея се надяваше, че Хекслер ще каже на Айнар да живее спокойно като Лили, да се хване на работа като продавачка на щанда за стъкларски изделия във "Фонесбек". Част от нея искаше да е омъжена за най-скандалния мъж на света. Винаги се бе дразнила, когато хората предполагаха, че само защото е омъжена, иска да води обикновен живот. "Знам, че ще си щастлива като майка си и баща си", бе ѝ писала една братовчедка от Нюпорт Бийч след сватбата ѝ с Айнар; Грета едва се сдържа да не заличи въпросната братовчедка от паметта си завинаги. Аз не съм като тях, повтаряше си тя, докато хвърляше накъсаното писмо в желязната печка. Ние не сме като тях. Това се случи дълго преди Лили да се появи, но още тогава Грета осъзнаваше, мъжът ѝ ще ѝ разкрие неподозирани хоризонти. В началото бе зърнала същото и в Теди, макар по-късно да се оказа, че е грешала. Айнар обаче бе различен. Странен. Сякаш бе от друг свят. А често самата Грета също се чувстваше така.