Довършителката

Той погледна важно тумбестия си часовник и също така важно вирна очи към слънцето.

– Раничко ми се вижда за Комините.

– Първо ще закуся на Дървото си. Имам такъв обичай.

– Ник’ви обичаи повече – изломоти Ран Дигби, следвайки почти неразбираемите си думи с кафява от Пушливо биле плюнка, която се приземи на три сантиметра от подметката ми.

– Зарад Кръвниците, знаеш – добави тежко Клетъс Луун.

– Тъъй – проточих аз. – Но все пак трябва да ям, нали? А и докато Домитар не каже друго, трябва да ходя в Комините.

– Вече нищо не опира до Домитар – почеса се по обраслата буза Роман.

– А до кого тогава? – изгледах ги подред. Клетъс се сконфузи от погледа ми, а Дигби, който не вникваше докрай в дискусията, просто се изплю отново, но този път неловко и кафявата лига се проточи от брадата му. Отначало ме досмеша, но после се отвратих, като видях, че няма никакво намерение да я избърше.

– До Съвета, ето до кого – каза Роман.

– И какво точно е постановил Съветът? Да не би Комините да са затворени?

Сега Роман изглеждаше като Уъг, който знае, че е пресолил манджата. Когато не отговори нищо, реших да мина в настъпление, а също и да събера малко информация.

– Е, какво правите навън с тия морти?

– Патрулираме. Както бе оповестено вчера заран в Камбанарията – отвърна той.

– Нима подобна задача е достойна за Уъг с твоето положение, Роман?

– Ако искаш да знаеш, глупава Женска, аз съм началник на новосъздадената Жандармерия на Горчилище. Това е висок и важен пост, тъкмо за Уъг като мен. Самият Тансий ме назначи на него снощи. А тези тук – посочи спътниците си той – са моите подчинени Жандарми.

– Е, Тансий вероятно те е избрал, защото имаш повече морти от всеки друг в селото. А ти – обърнах се към Клетъс – знаеш ли изобщо как да си служиш с нея?

Но преди той да успее да отвори уста, Роман се намеси:

– Щом си тръгнала за Комините, този път ще те пуснем, от нас да мине. Но от утре всеки Уъг ще е длъжен да представя на патрулите заверен пропуск.

– Какъв пропуск?

– Такъв, дето му позволява да отиде там, закъдето е тръгнал – рече злорадо Клетъс.

– И защо?

– Защото Кръвниците може да са вече сред нас – поясни Роман.

– Но нали Моригон каза, че не са.

– Моригон не знае всичко.

– Мисля, че знае повече от теб и мен.

– Няма какво повече да обсъждаме, Вега. Заповед на Съвета.

Дигби се изплю в потвърждение.

– И откъде се взема този заверен пропуск?

– Има си умни глави да решават това – рече Дигби, цвъркайки още една кафява от Пушливо биле струйка.

Поех си въздух, удържайки се с мъка да не кажа нещо, което би накарало някоя от мортите да гръмне по посока на главата ми.

– Но ако Кръвниците са вече сред нас, как пропускът ще ни помогне? – попитах невинно.

– Задаваш твърде много въпроси – сопна се Клетъс.