Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
По средата имаше дълга маса, а над нея – искрящ полилей, направен сякаш от стотици късчета кристал. Край едната стена, в каменна камина, пламтеше буен огън. Още щом доближих до него, усетих как студът и умората напускат костите ми.
Моригон вече бе седнала и свалила наметката си, оставайки по снежнобяла туника.
– Заповядайте, настанявайте се – покани ни тя с приятен глас.
Така и сторихме, макар аз още да не смеех да я погледна от смущение. Никога няма да забравя какво се случи след това.
Отнякъде се появи Женска, облечена в акуратна черна рокля и бяла престилка, и постави пред мен чиния, от която се вдигаше пара.
– Малко гореща супа помага в хладна нощ като тази – каза домакинята ни. Същата Женска постави чинии пред нея и Джон. Моригон взе лъжицата си и започна да се храни.
В Общежитието прибори по принцип нямаше, но родителите ни ги ползваха, тъй че брат ми и аз знаехме как да си служим с тях. Е, малко бяхме позабравили, което си пролича веднага, щом разлях част от супата върху масата.
Вдигнах ужасено глава, но Женската, която ни прислужваше, просто пристъпи напред и я попи с кърпа.
След супата дойдоха сирена, хлябове и салати. След тях – месо от Крет, което се топеше в устата, заедно с топли задушени зеленчуци, прекрасни на вид и още повече – на вкус. Подобни неща рядко стигаха до Общежитието. Понякога получавахме един-два картофа или шепа грах, но това беше всичко. Бях виждала царевица, натоварена в каруците на Фермерите, но не и в чиния пред себе си. Наблюдавах внимателно Моригон, за да разбера как се яде.
Лицето на Джон бе приведено толкова ниско над масата, че почти не се виждаше как храната изчезва в устата му. В един момент Моригон трябваше внимателно да му покаже, че не е правилно да изгризва целите царевични кочани, а само зърната им. Той обаче не се притесни особено, а просто продължи да тъпче бузи.
Мъжките си оставаха Мъжки.
Впрочем аз също се наядох до пръсване, а после хапнах и още малко, в случай че сънувам и чувството за ситост изчезне веднага щом се събудя. След основното дойдоха блюда със зрели плодове и сладкиши, каквито бях виждала в магазина на Хърман Хелвит, но не бях и мечтала, че някога ще опитам. Видях как Джон тайно мушна няколко в джоба си. Мисля, че Моригон също го забеляза, но не каза нищо.
Когато не можехме да поберем нито хапка повече, се облегнахме назад на столовете и аз се потупах по издутия корем. През всичките си Сесии не се бях наяждала така. По цялото ми тяло се разливаше топло, сънливо доволство.
– Желаете ли да ви почерпя още нещо? – попита Моригон.
Погледнах я, едновременно учудено и засрамено.
– Не, мисля, че това беше достатъчно. Благодарим за великолепната вечеря – побързах да добавя.
– Тогава да отидем в библиотеката.
Последвахме я по коридора. Възхищавах се на начина, по който вървеше – толкова висока, стройна и елегантна. Усетих, че неволно се мъча да имитирам походката и. На пода в един от ъглите стоеше масивен часовник, който удари кръгъл час точно когато минавахме покрай него. Джон и аз подскочихме. Повечето Уъгове изобщо нямаха часовници, да не говорим за такива с махало.
Влязохме в библиотеката, където огънят още гореше. Аз се настаних срещу Моригон. Усещах как клепачите ми натежават от топлината и обилната храна.
Брат ми не седна, а се залови да обикаля наоколо, зяпайки нагоре към книгите.
Тя го наблюдаваше с любопитство.
– Той много обича да чете – почувствах се длъжна да поясня, – но в училището нямат достатъчно книги.
– О, тогава вземи си оттук колкото искаш, Джон – каза Моригон. Той я изгледа невярващо. – Наистина, вземи си които книги пожелаеш. И без това съм ги чела всичките.
– Прочели сте всички тези книги? – възкликнах.
Тя кимна.
– Родителите ми насърчаваха четенето от ранна възраст. – Тя обгърна с жест помещението. – Все пак съм отрасла тук. Нима не знаеше?
– Никой в Горчилище не знае много за вас – отвърнах искрено. – Известна сте като единствената Женска – член на Съвета, разбира се, и Уъговете ви виждат от време на време из село, но това е всичко.
– И дори родителите ви у дома не са разговаряли за моите родители?
– Не си спомням за такъв случай, не – поклатих неловко глава, защото ми се струваше, че я засягам със своята неинформираност.
– Дядо ми беше председател на Съвета преди Тансий. Разбира се, оттогава са минали много Сесии. Всъщност те служеха заедно с твоя дядо, Вега.
Изправих се в стола и цялата ми сънливост се изпари.
– Моят дядо е бил член на Съвета?