Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
Тя ме изгледа любопитно.
– Не е изключено да си права. Ще поговоря със Съвета за правилата за подбор и обучение на въоръжените патрули. – Тя спря и добави: – А сега трябва да поговорим за Джон.
– Добре.
– В трудни времена като тези сме длъжни да се възползваме от дарбите на всеки един от нас.
– И каква точно е дарбата на Джон?
– Неговият интелект, Вега. Мислех, че отдавна си разбрала. Нима не чу идеите, с които излезе относно Стената?
– И какво следва оттук?
– Тансий и аз искаме той да дойде да живее при мен.
Замръзнах на мястото си.
– Да дойде да живее при вас? – изрекох бавно. Извърнах поглед към Общежитието и сърцето ми запърха като птица. Да заменим тази дупка за дома на Моригон бе нещо, за което не бях и мечтала. Там имаше вкусна и изобилна храна, камари от книги за четене, уютни камини и топла вода, която можеше да ползваш на воля без дори да излизаш навън. И самата Моригон щеше да е там, за да ни учи как да бъдем по-чисти, възпитани, умни и изобщо... по-добри, отколкото сега.
– Брат ти е много талантлив Младок, Вега, и неговите таланти трябва да се развиват и култивират за благото на цяло Горчилище. Затова му пращах книгите, затова поканих и двама ви на вечеря. Исках да се убедя с очите си.
– И кога ще стане преместването? – попитах, още не вярвайки на добрия ни късмет.
– Джон може да дойде още утре по разсъмване. Ще изпратя Богъл да го вземе.
Бях толкова развълнувана от разкрилите се пред нас възможности, че не схванах веднага смисъла на ударението, поставено върху името на Джон. После ентусиазмът ми бавно помръкна.
– Значи само той ще живее при вас, така ли? – попитах.
– Ще полагам особени грижи за него. Ще го науча на много неща. Уверявам те, че той наистина ще разцъфти под моята опека, Вега. Ще достигне големи висоти.
„Ами аз? – идеше ми да извикам. – Защо не вземете и мен, нима аз не мога също да разцъфтя и да достигна големи висоти?“ Но виждах отговора в очите й и изведнъж изпитах нежелание тя да разбере, че съм изтълкувала погрешно поканата й.
– Брат ми никога не се е отделял от мен – казах. – Възможно е да му се отрази зле.
– Напротив, ще му се отрази чудесно. Преди всичко, ще спре да живее в тази съборетина, която Роман Пикус нарича Общежитие. А и съквартирантите тук не са точно най-добрият пример за подражание, не мислиш ли?
– Аз съм добър пример за подражание на брат си.
– Разбира се, че си, Вега. И ще можеш да го посещаваш когато пожелаеш.
– Какво е мнението на Тансий?
– И той подкрепя идеята. Силно при това.
Значи въпросът беше решен.
– Казахте ли на Джон, че няма да го придружа? – попитах унило. Надявах се да каже „не“, защото той не изглеждаше твърде притеснен от преместването. Може би е предполагал, че ще останем заедно.
– Все още не. Исках първо да го обсъдя с теб.
Това всъщност бе мило от нейна страна, макар и на практика да ме поставяше пред свършен факт. Но поне имах своя отговор. Джон не е знаел. Тя се усмихна меко и добави:
– Сега ще отида да поговоря с него. Мога ли да го уведомя, че имаме благословията ти?
Кимнах, макар в гърлото ми да бе заседнала буца, а гърдите ми да се стягаха като в железен обръч. Мина ми през ум, че сигурно така се чувства един Уъг, когато го връхлита Случка.
– Благодаря ти, Вега. И цяло Горчилище ти благодари.
Тя се обърна и влезе обратно в Общежитието, което явно бе твърде ужасно, за да приютява Джон, но напълно подходящо, за да служи за мой дом до края на Сесиите ми.
Проследих с очи високата и фигура, докато се скри зад вратата. По кожата ми полази мраз, толкова силен, сякаш ме бяха пуснали в ледена вода, защото осъзнах, че току-що съм загубила брат си.
DUODEVIGINTI
ХАРИ ДВЕ
Работата по Стената вървеше с пълна пара. Изсичаха се цели гори с помощта на дълги триони, брадви, Кретове, Слепове и практически всички Уъгове в селото. Най-здравите Мъжки бяха ангажирани в сечта, докато по-слабите физически, както и някои Женски, копаеха дълбоките основи и рововете отстрани. Съветът бе приел безусловно идеята на брат ми за двустепенна защита.
Аз не само работех по сглобките и фините детайли във фабриката, но и помагах след работа на Уъговете, които влачеха отсечените трупи към строежа.
Делф се трудеше повече от всички. Огромните му мускули се издуваха като буци, а могъщите му дробове се напрягаха до пръсване, докато местеше и повдигаше тежките греди. Често се виждахме и разминавахме, но не си говорехме. Нямахме време, нито сили за това.