Довършителката

Погледнах малкото късче месо в чинията си и си представих още по-малкото сърчице, което доскоро е туптяло и се е носело безгрижно в небесата. Апетитът ми отведнъж се изгуби, макар да не бях яла нищо от сутринта. Забелязах, че и реакцията на Джон не е по-различна от моята.

Ракспорт схвана затруднението ни и започна да се смее толкова неудържимо, че се задави и взе да кашля. Аз не побързах да го потупам по гърба. Накрая му се наложи да излезе навън, за да дойде на себе си. Междувременно ние с брат ми напуснахме трапезата.

Когато се качихме горе, той седна върху нара си и отвори една от книгите на Моригон.

– Интересна ли е, Джон? – попитах.

Той кимна разсеяно и се приведе още по-ниско над страницата.

Това ме подсети за книгата за Мочурището, която бях скрила край дома на Делф. Трябваше да я взема оттам и също да се позанимая с четене.

– Много находчиво беше да предложиш ров с вода пред Стената – казах, но си спечелих от негова страна само неопределено сумтене – толкова бе погълнат от книгата.

– Надявам се да останат поне някакви дървета, след като я построят. Впрочем как смяташ да докараш водата дотам? – Този път той дори не ме чу, но аз и не упорствах повече, защото в главата ми изникна неочаквана идея, породена от вятъра, който блъскаше по тънките стъкла на прозореца. Идеята включваше една дъска, моя нож и малко съобразителност. Щях да изпълня първо нея, а чак след това да се занимая с вземането на книгата.

Станах и отидох до прозореца. Очертаваше се бурна нощ. Бях научила от Селина Джоунс, че Нок по някакъв начин влияе на вятъра и дъжда, а също на гръмотевиците и светкавиците, които се появяваха в небето. Не проумявах напълно това, но то ме караше да си мисля, че на света не може да съществува единствено Горчилище. Инак защо бе нужно цялото небе, Нок и всичките дървета и зверове? Уъговете в село не заслужаваха толкова.

Дъждът заплющя с такава сила, че неволно се отдръпнах назад. Отидох до нара си, легнах на една страна и се загледах в Джон, който буквално поглъщаше книгата. Очите му летяха по редовете и той отгръщаше страница след страница, алчно търсейки знание в напечатаните букви. Това бе последният образ, който остана в съзнанието ми, преди да се унеса в дълбок сън. Събудих се едва когато Джон докосна рамото ми на разсъмване.

Започващият ден щеше да ни донесе обрат, какъвто не бях и сънувала.