Довършителката

Докато слизах по стълбите, Клетъс Луун вече се носеше насреща ми.

– Знаеш ли, че Моригон е...

– Да, знам – бутнах го встрани аз.

Заварих я да стои насред трапезарията, в компанията на Тед Ракспорт и Селина Джоунс. Селина бе склонила глава, сякаш се намираше в присъствието на принцеса. Тед също имаше почтителен вид, но видях и обезпокоителен блясък в очите му, които усърдно обхождаха величествената фигура на гостенката.

– Господин Ракспорт – обърна се тя към него, – разбирам, че работниците ви се трудят усърдно, за да изпълнят поръчките за морти, дадени от Съвета.

Той се ухили, пристъпи по-близо до нея и сне мазното бомбе, което не махаше дори по време на ядене.

– Вярно е, че правим всичко по силите си, мадам. Е, ако Съветът склонеше да плати мъничко повече, щях да помоля хората си да вложат допълнителни усилия. Честна дума, просто въпрос на някоя и друга монета. Дори няма да ги усетите – вижте само как бяхте готови да платите цели две хилядарки за залавянето на Хърмс, нали така?

Приятното изражение на Моригон отведнъж се втвърди и тя сякаш стана с два пръста по-висока.

– Струва ми се, господин Ракспорт, че Съветът по-скоро ще намали количеството монети, които ви плаща, като същевременно ще очаква от вас да увеличите продукцията. Ако впоследствие бъде взето решение за някакви бонуси, ще препоръчам на колегите си те да бъдат изплатени директно на вашите работници.

– М-моля за извинение – изломоти смутеният Ракспорт, – да не би да пропуснах нещо?

– Вие може би да, но уверявам ви, че аз не съм пропуснала нищо. Стремежът да извличате печалба от опасностите, на които всички сме изложени, е отблъскващ. Сигурна съм, че Тансий ще бъде на същото мнение, когато го информирам за вашето безочливо и дори предателско предложение.

Деветте пръста на Раскпорт, дебели като кебапчета, замачкаха бомбето му и той захленчи угоднически:

– Повярвайте, мадам Моригон, съвсем не съм имал това предвид. Разбира се, че ще поема повече работа срещу по-малко монети. Като знам колко е зает Тансий, надали ще е нужно да го тревожим с този въпрос.

– Сама ще преценя с какво да тревожа Тансий и с какво не. А сега ви благодаря, господин Ракспорт, но имам по-належащи задачи.

След което се обърна към мен с делови вид и аз сепнато осъзнах, че представлявам предметът на тези „по-належащи задачи“.

– Вега – рече без някакво предисловие, – искам да поговорим за Джон.

После излезе навън и аз я последвах.

Богъл седеше в готовност на своята капра, но тя подмина каретата и двете продължихме да крачим редом по пустата Главна улица.

– Предполагам, че вече имаш своя заверен пропуск за придвижване из Горчилище?

Аз кимнах и извадих парчето пергамент изпод наметката си.

– Домитар ги раздаде на всички от Комините още вчера. И толкоз по-добре, иначе никой Уъг не можеше да мине и две преки, без Роман Пикус и неговите Жандарми да го спрат и да му задават глупави въпроси.

– Те просто си вършат работата, Вега.

– Може и така да е. Но мортите в ръцете на Уъгове като Ран Дигби и Клетъс Луун са предпоставка за големи бели.