Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Така ли? — заядливо вирна брадичка той. — Е, да еба и сестра ти! Сега какво ще кажеш за устата ми, харесва ли ти?
— Нямам сестра — отвърнах спокойно на хинди. Няколко души се засмяха.
— Е, тогава ще еба майка ти и ще ти направя сестричка! — изръмжа той.
— Прекали — изръмжах и се стегнах за бой. — Горе! Горе ръцете, твойта мама! Хайде!
Нямаше да е лесно. Но нямаше и да ми е за пръв път. Удрях здраво. А по онова време, дори и да загазех, не се боях да забия острието на нож в тялото на човек. Андрю беше способен. С пистолет в ръка — смъртоносен. Амир мина от неговата страна и застана зад рамото му. По същия начин зад мен застана Абдула. Скарването щеше да прерасне в побой, всички го знаехме. Но младежът от Гоа не вдигна ръце. Мина секунда, пет, десет, петнайсет секунди. Като че да се бие не му стискаше толкова, колкото да говори.
Положението беше безизходно. Разреши го Назир. Той се вклини между нас и стисна Андрю за китката, над ръкава. Добре познавах тази хватка и знаех, че ако иска да се изтръгне, Андрю трябва да убие якия афганец. Назир се обърна, колкото да ме изгледа със смущаващо загадъчен израз — в него имаше и неодобрение, и гордост, и гняв, и обич в зачервените очи, а после изтика младежа от Гоа назад през кръга от мъже. В колата го набута зад кормилото, а после се качи отзад с Тарик. Андрю запали и потегли с мръсна газ. Изпод гумите се разхвърча чакъл и прахоляк, той зави и отпраши към Крайбрежния булевард. Когато профучаха покрай мен, през прозореца видях лицето на Тарик. Беше пребледняло. Само очите, като следи от лапи в снега, издаваха мислите и настроението му.
— Май джата ху — повторих, щом колата се отдалечи. Идвам. Всички се разсмяха — не знам дали ги разсмя моят плам, или безцеремонната простота на фразата.
— Това го разбрахме, Лин — отвърна Салман. — Мисля, че това е съвсем ясно, на? Добре, ще те сложа с Абдула, отзад. Зад къщата на Чуха минава улица — Абдула, ти я знаеш. От нея излизат две други улички, едната към главната, а другата завива към къщите в квартала. Тази на Чуха има заден двор. Виждал съм го. Има два прозореца и двата с дебели решетки, и само една врата, до нея се слиза по две стъпала. Ще пазите — никой не бива да влиза вътре, когато започнем. Ако се справим добре, някои от тях ще се опитат да избягат оттам. Не ги пускайте. Спрете ги там, в двора. Останалите ще влезем през входната врата. Файсал, какво става с пистолетите?
— Седем — отвърна той. — Две пушки с рязани цеви, два автоматични пистолета и три револвера.
— Дай ми единия от автоматичните — нареди Салман. — Абдула, ти вземи другия. Лин, налага се да го делите. Пушките не вършат работа вътре — там ще сме натясно и искаме да сме сигурни по какво точно стреляме. Нека останат на улицата за максимално прикритие, ако ни потрябва. Файсал, ти вземаш пушките, дай едната на Хюсеин. Като приключим, излизаме през задния вход, където са Абдула и Лин. Няма да излизаме отпред, затова като влезем, дупчете наред всичко, което се опита да влиза и излиза. Останалите три пистолета са за Фарид, Амир и Махмуд. Радж, налага се да ползваш нашето оръжие. Съгласни ли сте?
Мъжете закимаха и заклатиха глави.
— Слушайте, ако изчакаме, може да докараме още трийсет души с трийсет пистолета да влязат с нас. Но може да ги изпуснем. И без това приказваме тук десет минути по-дълго, отколкото трябва. Ако ги нападнем сега, бързо и ударно, преди да са се усетили, можем да ги изкараме навън и никой няма да ни се измъкне. Искам да ги довърша и да приключа с всичко това сега, тази вечер. Но искам вие да решите. Не ща да ви принуждавам, ако не се чувствате готови. Искате ли да изчакаме още хора, или да тръгнем сега?
Един по един мъжете се изказаха — бързо, повечето само с една дума: „аби“, което означаваше „сега“. Салман кимна, после затвори очи и занарежда молитва на арабски. И когато отново ги отвори, беше отдаден, напълно отдаден, за първи път. Очите му пламтяха от омраза и от страховития убийствен гняв, който бе сдържал досега.
— Саач… аур химмат — произнесе той, като погледна всекиго в очите. — Истина… и смелост.
— Саач аур химмат — повториха те.
И без повече думи мъжете взеха оръжията, качиха се в двете коли и за няколко кратки минути стигнаха до дома на Чуха на модната улица Сардар Пател. Преди да успея да подредя мислите си и дори да проумея какво правя, вече се промъквах по тясна уличка заедно с Абдула в мрака — толкова гъст, че усетих как очите ми се изцъклят от напрежение. После прескочихме глухата дървена ограда и скочихме в задния двор на вражия дом.