Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Колко са всичките заедно? — попита Салман.
— Чуха и приятелчетата му — отвърна Амир с ленивия си, провлачен говор. Мисля, че спокойствието и плавната му интонация вдъхна нова смелост на всички ни — той изобщо не беше, поне привидно, изнервен колкото нас. — Те са шестима. Един от тях, Ману, е свестен. Познаваш го. Той сам ликвидира братята Харсан — и тримата. Братовчед му Бичу също е добър боец — неслучайно му викат Скорпиона. Останалите, включително и самият Чуха, тоя мадачуд, не са кой знае какво. После идват Сапна. Още трима. И още двама от Иран. Всичко единайсет. Може би още един-двама най-много. Хюсеин наблюдава къщата. Ще ни съобщи, ако дойдат и още.
— Единайсет — измърмори Салман, без да поглежда останалите в очите, и се замисли. — А ние сме… единайсет… Дванайсет, като броим и Малкия Тони. Но трябва да оставим двама на улицата, пред къщата — по един от двете страни, да спират ченгетата, ако дойдат и ни се разкрещят, докато сме вътре. Ще се обадя, преди да влезем, за да не ни закачат, но трябва да сме сигурни. При Чуха може да дойдат и още хора, затова отвън ни трябват поне още двама. Нямам нищо против да вляза там с бой, но не искам да излизам с бой, освен ако не се наложи. Хюсеин вече е там. Файсал, ще останеш ли и ти на улицата? Никой не влиза и не излиза, освен нас.
— Няма проблеми — съгласи се младият мъж.
— Проверете оръжието сега с Радж. Подгответе го.
— Готово. — Той събра пистолетите и изтича към колите, където чакаха Радж и Махмуд.
— А двама трябва да се върнат в къщата на Кадер заедно с Тарик — продължи Салман.
— Назир предложи да го вземем с нас — обади се Андрю. — Не искаше да го оставя там, когато Файсал и Амир дойдоха да съобщят новината. Казах му да не го води, но го знаеш какъв е, като му влезе нещо в главата.
— Назир може да заведе момчето в къщата на Собхан Махмуд във Версова и да го пази — заяви Салман. — Ти отиваш с него.
— Стига бе, човек! — нацупи се Андрю. — Защо пък аз? Защо аз да изпускам целия екшън?
— Трябват ми двама да пазят стария Собхан и момчето. Особено момчето — прав е бил Назир, че не иска да го остави. Тарик е мишена. Докато е жив, Съветът е още Съветът на Кадер. Ако го убият, това ще даде на Чуха много власт. Същото важи и за стария Собхан. Изведете момчето извън града и ги пазете, него и Собхан Махмуд.
— Но защо аз да пропускам екшъна бе, човек? Защо точно аз? Прати някой друг, Салман. Нека да дойда с тебе у Чуха.
— Ти ще ми се опъваш ли? — присви устни Салман.
— Не бе, човек — изръмжа сърдито Андрю. — Добре, ще отведа детето.
— Значи оставаме осем — заключи Салман. — Ние със Санджай, Абдула и Амир, Радж и Малкия Тони, Фарид и Махмуд… — Девет — прекъснах го. — Девет сме.
— Ти не бива да идваш, Лин — каза тихо Салман и ме погледна в очите. — Тъкмо смятах да те помоля да вземеш такси и да отидеш да кажеш на Раджубай и на момчетата в паспортната работилница.
— Няма да оставя Абдула — заявих.
— Може да се върнеш с Назир — предложи Амир, близкият приятел на Андрю.
— Веднъж оставих Абдула. Няма да го повторя — настоях. — Това е като съдба. Имам някакво предчувствие, Салман, предчувствие, че не бива да оставям Абдула. Идвам с вас. Няма да оставя и Махмуд Мелбааф. Идвам с тях. С вас.
Салман ме гледаше в очите, набърчил чело. Хрумна ми глупава мисъл — че леко изкривеното му лице, с едно око малко по-ниско от другото, изкривения от тежкото счупване нос и устата с белези по ъглите добиваха красива симетрия само тогава, когато бремето на мислите стягаше чертите му в решително изражение.
— Добре — съгласи се той най-сетне.
— Майната му! — избухна Андрю. — Значи той ще дойде, а аз ще дундуркам дечица?
— По-кротко, Андрю — опита се да го усмири Фарид.
— Не, неговата мама! Писна ми от тоя шибан гора, пич. Кадер го харесваше, хубаво, ходи в Афганистан, хубаво. Е, и какво толкова? Кадер е мъртъв, йаар. Свърши времето на Кадер.
— Пич, успокой се — намеси се Амир.
— Какво да се успокоя, бе? Да го еба и Кадер, и неговия гора!
— Внимавай какви ги приказваш — процедих през зъби.