Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Танцуващ мечок, разбира се — троснах му се.
— Знаеш ли, Лин… — Санджай се ухили радостно, както чистеше зъбите си с клечка. — Понякога вършиш много шантави неща.
— За моя мечок ли говориш? — попита Абдула, изведнъж заинтригуван.
— Да, майната ти. Само ти си виновен, ако се върнеш достатъчно назад.
— Защо казваш, че мечокът е твой? — поиска да узнае Салман.
— Защото аз ги уредих с него — отвърна Абдула. — Пратих го на братко Лин, много отдавна.
— Защо?
— Ами, заради прегръдките — разсмя се Абдула.
— Не започвай — процедих през свити устни и го предупредих с очи.
— Каква е цялата тази работа с шибаните мечки! — попита Санджай. — Още ли говорим за мечки?
— Мамка му! — намеси се Салман иззад рамото на Санджай. — Файсал много бърза, взел е със себе си и Назир. Май ще имаме неприятности.
Още един „Амбасадор“ спря до нас и чакълът изхрущя. Само след две секунди го последва и втора кола. От първата изскочиха Файсал и Амир, от втората — Назир и Андрю. Видях, че от колата на Файсал слезе и трети мъж, но изчака там. Наблюдаваше пътя. Разпознах фините черти на моя приятел Махмуд Мелбааф. Още един едър и набит гангстер на име Радж чакаше заедно с малкия Тарик във втората кола.
— Те са тук! — съобщи Файсал задъхано, щом стигна при нас. — Знам, че трябваше да дойдат утре, но са вече тук. Току-що се събраха с Чуха и хората му.
— Вече? Колко са? — попита Салман.
— Само те са — отвърна Файсал. — Ако се задействаме сега, ще ги пипнем всичките. Останалата част от бандата е на сватба в Тана. Това е като небесна поличба! По-добър шанс няма да имаме. Но трябва да сме страшно бързи!
— Не мога да повярвам — промълви Салман, сякаш говореше на себе си.
Стомахът ми се сви на топка. Знаех точно за какво говорят и какво означаваше това. От няколко дни имахме сведения и се носеха слухове, че Чуха и бандата му под ръководството на Съвета на Уалидлала се е свързала с оцелелия от Сапна и двама от семейството му — брат му и зет му — и възнамеряваха да нападнат нашата група. Войната между бандите по границата за нова територия беше избухнала. Съветът на мафията на Чуха беше срещу нас, а Чуха беше алчен.
Връзката Сапна-Иран, всички оцелели от предателския опит за преврат на Абдул Гани бяха разбрали за враждата между Съветите и се бяха появили тъкмо в нужния момент, за да се възползват от алчността и ламтежите на Чуха. Бяха му обещали оръжие — нови пистолети и доходоносни връзки с пакистанските търговци на хероин. Те бяха ренегати — убийците Сапна работеха без Абдул Гани, а иранците нямаха официалната подкрепа на Савак. Събрала ги беше омразата. Искаха да отмъстят за смъртта на приятелите си и омразата им, заедно с омразата на Чуха, ги нахъсваше да убиват.
Ситуацията от толкова отдавна беше натегната, че Салман бе инфилтрирал в бандата на Чуха свой човек, Малкия Тони — гангстер от Гоа, неизвестен в Бомбай. Той ни снабдяваше с вътрешна информация. Неговите сведения бяха предупредили Салман за връзката Сапна-Иран и предстоящата атака. Когато Файсал потвърди, че са пристигнали в дома на Чуха, всички разбрахме, че според Салман има една-единствена възможност. Да се бием. Да воюваме. Да ликвидираме убийците Сапна и иранските шпиони веднъж завинаги. Да довършим Чуха. Да присвоим територията му. Да завладеем бизнеса му.
— Майната му, пич! Ама че късмет! — провикна се Санджай с очи, блеснали в белезникавата светлина на уличните лампи.
— Сигурни ли сте? — попита намръщеният Салман, вперил очи в по-възрастния си приятел Амир.
— Сигурен съм, Салман — отвърна провлачено Амир и приглади с длан късата сива коса на четвъртитата си глава, а после зави краищата на гъстите си мустаци. — Сам ги видях. Хората на Абдула, иранците, дойдоха преди половин час. Копелдаците от Сапна… те висят тука цял ден. Пристигнали са сутринта. Малкия Тони ни съобщи веднага. Наблюдавахме ги два часа у Чуха. Последния път, когато разговаряхме, Малкия Тони каза, че всички се събират — Чуха и най-доверените му хора, Сапна и иранците. Чакали иранците да пристигнат и искат да ни нападнат. Скоро. Може би утре вечер. Най-късно вдругиден. Чуха е пратил да извикат още много хора. Идват от Делхи и Калкута. Разработват някакъв план — да ни изненадат от десет места едновременно, да ни спрат и да не ги нападаме повече. Казах на Тони да се върне и да ни се обади, когато пристигнат иранците. Държахме мястото под наблюдение, както винаги. После ги видяхме да влизат, един ден по-рано, но бяхме сигурни, че са те. Малко след това Тони излезе навън и запали цигара. Това беше сигналът. Те са — същите, дето преследват Абдула. Сега са се събрали там, вътре, а ние сме само на две минути от тях. Знам, че е рано, но сме длъжни да отидем. Трябва да го направим сега, Салман — в следващите пет минути.