Шантарам

— Край Нариман Пойнт е паркирал камион. Шофьорът казва, че ще натовари Кано да го изкара извън общината, извън щата. Ще го закара заедно с мечкарите в родното им място, в Утар Прадеш, чак към Горакпур, близо до Непал. Но шофьора го е страх да дойде тук, за да натовари Кано. Иска сами да откараме мечока при него. Но как, Линбаба? Как да закараме такъв грамаден мечок? Ясно, че полицейският патрул ще види Кано и ще го арестува. Ще арестуват и нас за помощ при бягство на мечките. Ами после, какво? Как да го направим, Линбаба? Това е проблемът. Затова мислим за маските.

— Кано-уале кахан хей? — попитах. Къде са дресьорите на Кано?

— Тук, баба! — отвърна Джитендра и ги изтика отпред.

Бяха се изкъпали и отмили яркосинята боя, с която обикновено бяха намазани, махнали бяха и всичките си сребърни украшения. Дългите им сплъстени кичури и украсени плитки бяха скрити под тюрбани. Бяха облечени с прости бели ризи и панталони. Без боята и украшенията сините мъже изглеждаха безрадостни, много по-дребни и слаби от фантастичните създания, с които се срещнах за пръв път в бордея.

— Кажете ми, Кано ще се вози ли на платформа?

— Да, баба! — отвърнаха те гордо.

— Колко време ще кротува?

— Един час, ако сме с него, до него и му говорим. Може и повече от един час, баба, ако не му се припишка. А тогава той винаги си казва пръв.

— Добре. Ще се вози ли на малка подвижна каручка на колела, ако ние я бутаме?

Докато се опитвах да им обясня каква платформа имам предвид — монтирана на колела, за превоз на плодове, зеленчуци — и стоки из бордея за продан — те спореха. Когато се изясниха, намериха такава количка и я докараха на поляната. Мечкарите енергично заклатиха глави — да, да, да, Кано ще се вози на такава каручка. Казаха и че е възможно да го прикрепят с въжета и той няма да възрази, ако първо му обяснят, че е нужно. Но държаха да разберат, какво точно съм намислил.

— На път за насам с Джони подминахме работилницата на стария Ракешбаба — обясних бързо. — Лампите светеха и видях много части от неговите скулптури на Ганеша. Някои са доста големи. Направени са от папиемаше и не са много тежки, а отвътре са кухи. Според мен са достатъчно големи да наденем една на главата на Кано и да покрием тялото му, ако е седнал. С малко коприна и няколко гирлянди от цветя за украса…

— Значи… Ти мислиш… — заекна Джитендра.

— Трябва да маскираме Кано като Ганеша — заключи Джони Пурата — и да го закараме с количката, като поклонение на Ганпати, чак до Нариман пойнт, надолу, по средата на улицата. Страхотна идея, Лин!

— Но Ганеш Чатурни свърши миналата седмица — възрази Джозеф. Говореше за ежегодния фестивал, на който возеха през града към плажа Чоупати стотици фигури на Ганеша — някои толкова малки, че се побираха в ръка, а други високи по десет метра — и ги хвърляха в морето сред близо едномилионна тълпа. — Аз самият бях в мела в Чоупати. Времето му изтече, Линбаба.