Целувката на змията [bg]

Трудно беше да свикне с човека, който харесва толкова много. Ингрид се сети за снощното онлайн пазаруване на бельо и се изчерви, сякаш Мат можеше да прочете мислите й.

— Седни — каза тя.

Очевидно наскоро отново е имало на обир в Норт Хемптън и Мат искаше информация за бездомните деца, за които Ингрид му беше споменала. Без да й мигне окото Ингрид го излъга, че те със сигурност са напуснали града. Макар че елфите още се спотайваха на тавана на Джоана. Бяха обещали да се държат добре, но дали не се бяха върнали към пакостите си? Дали бяха свързани с обирите? Щеше да й се наложи да седне и да си поговори с тях. Изглеждаха така, сякаш се стараеха, но тя не успя да направила нищо по техния случай. Не успяваше да им помогне да си спомнят къде е домът им и мислеше, че са омагьосани, за да забравят къде е бил. Наистина трябваше да ги върне.

Ингрид потрепна, но се опита да увери Мат, че ги е видяла с очите си, качила ги е на автобус и ги е изпратила у дома.

— Няма ги. Бай-бай. Адиос. Сайонара — каза тя.

Мат потърка очите си.

— Сигурна ли си?

— Аз ги качих на автобуса и наблюдавах как отпътуват — подчерта тя. Чувстваше се ужасно, но се усмихна насила.

— Добре — каза Мат. — Много е странно, Ингрид. Имаме си работа с добре обучен крадец или група крадци. За разлика от останалите, този не оставя следи от влизане с взлом — без разбити ключалки или счупени прозорци. Не взима само малки неща, като бижута, но и големи предмети — картини, скулптури, някои от които са безценни.

— О! — отбеляза Ингрид. Със сигурност щеше да намери плячката някъде из къщата, ако елфите стояха зад кражбите. Картините заемаха място. Щеше да претърси тавана, да провери дали криеха нещо горе и да го върне незабавно. Елфите не крадяха за пари. Взимаха неща, които им хващат окото, независимо дали е мрамор или Пикасо; не разбираха и нямаха отношение към парите. Просто харесваха красиви предмети.

— Липсваше ми — каза Мат. — Казах ли ти го или само си го мислех?

— Мислеше си го — засмя се Ингрид.

Той се усмихна.

— Искаш ли да правим нещо този уикенд? Аз бих искал — изглежда й намекваше нещо.

— Разбира се — отвърна тя, чудейки се дали мисли за същото.