Целувката на змията [bg]

„Скъпа Джо, Щях да ти пиша по-рано, но бях много натоварен през семестъра и едва смогвах. Това не означава, че не мисля за теб постоянно.

Първо, трябва да кажа, че искрено съжалявам за сцената, която направих заради този господин Харолд. Разбира се, ти имаш собствен живот и уважавам това. Разделени сме от няколко века (от 1692 г. по-точно) и е ясно, че животът продължава.

Трябва да направя едно уточнение: чувствата ми към теб не са се променили, няма и да се променят. Истината е, че още съм влюбен в теб, скъпа, и тая надеждата, че някой ден ще склониш да дадеш на брака ни още един шанс. Дано не ме виниш, че си позволявам да мечтая. Би било прекрасно отново да сме семейство, но най-вече бих искал да спечеля отново сърцето ти. Не знам как ще го постигна, вече се изложих, позволявайки на ревността да проговори: «това чудовище зеленооко, което прави смешни тез, които му служат за храна!». Емоциите надделяха. Ти си свободна. Не мога да заповядвам на сърцето ти, колко и да го желая. Поведението ми беше, да кажем, плачевно. Надявам се да ми простиш.“

Подходът му беше доста по-различен от този в кабинета й, когато той не спираше да се заяжда с нея за Харолд. Отне й време да го успокои. Тогава не й призна за любовта си, а използва за довод най-доброто за момичетата, сякаш Фрея и Ингрид са малки, безпомощни деца. Смяташе, че е нелепо от негова страна и не разбираше защо го прави на проблем. Джоана се радваше, че сега Норман беше не само по-искрен с нея, но и със себе си. Писмото му я трогна.

Почувства се поласкана, че мъжът, когото познаваше от хилядолетия, още беше влюбен в нея. Беше страстен и можеше да му прости малкия изблик на ревност. И стоейки на бюрото си, тя изведнъж го прозря, че вече му беше простила всичко. Основно това, че не упражни правомощията си по време на Салемските процеси през 1692 г., който така или иначе щяха да са напразни. Ако се беше опълчил срещу Съвета, накрая всички щяха да бъдат наказани. Нямаше начин това да се избегне. Ингрид и Фрея бяха простили на баща си, защо и тя да не го направи? Нямаше смисъл да таи безполезна злоба, която можеше да превърне добрата вещица в зла, а бялата магия в черна. Джоана правеше добри дела и трябваше да внимава.