![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
Постави купа с вода в подножието на могилата. Факлите, камъните и водата символизираха трите елемента, а за четвъртия беше донесла тибетска пееща купа, чиито вибрации символизираха въздуха и щяха да съживят духа. След ритуала на утисета (стоене на кръстопът), трябваше да рецитира обикновено скандинавско заклинание, за да подразни духа. Коленичи в кръга, до водата, с пеещата купа и пръчицата си в скута, с кошница черен хляб и чаша гроздов сок. Беше се спряла на редица практики, за да импровизира като остави вещерската й интуиция да я води. Взе парче черен хляб. Смърт.
— Върни се към плътта — каза тя и постави хапка хляб в устата си. — Върни се към кръвта — отпи от чашата.
Преглътна и потопи ръцете си в купата с вода за пречистване, прокара пръчицата си по ръба на пеещата купа, предизвиквайки звуците, които се разляха в гората. Листата на дърветата потрепнаха, сякаш през тях преминаваше внезапен полъх.
Остави купата и пръчицата и се изправи за заклинанието. Усещаше как въздухът в кръга се наелектризира. Обичаше това чувство и тази завладяваща мощ на магията. Внимаваше за правилното произношение на думите и затова изговаряше бавно всяка сричка.
Когато отвори очи, видя зелен сноп светлина, който излизаше от земята като червей. Започна да расте на върха на могилата, първо се превърна в светещо кълбо, след това се разтегна като пламък, докато не стана голям колкото нея и не видя очертанията на духа.
Беше млада жена с бледо кръгло лице, с бяла кърпа, украсена с дантела, сгъната над челото й. Носеше блуза с бяла яка на риза, закопчана високо и скъсана на рамото, сиво елече и тъмна престилка, вързана върху кафява пола около кръста й. Над розовите й устни имаше малка черна бенка. Напомняше на Джоана на картината на Вермеер „Млекарката“, макар да не беше толкова едра като млекарката на картината, а по-слаба, но с извивки. Задържа се над гроба с нацупени устни и с наведени към Джоана рамене. Наистина спираше дъха.
Джоана се приближи към нея. Духът говореше, но тя не я чуваше. Щом Джоана се премести, ръката на момичето се стрелна и я хвана за гърлото. Хватката й беше силна като на човек от плът и кръв и Джоана се бореше да си поеме дъх и усещаше миризмата на разложено тяло. Размаха ръце.
— Намери ме! — прошепна тя на Джоана.
Изчезна, като внезапно свършил сън, който още те държи в хватката си. Джоана въздъхна, след като се освободи, падна на четири крака, наполовина извън кръга, с тяло, прививащо се от кашлицата, докато отново не започна да диша нормално.
Глава двайсет и шеста
Уличен котарак
Фрея носеше две огромни торби с боклук към кофите на паркинга зад „Норт Ин“. Минаваше полунощ, беше делничен ден и последният пиян клиент се беше изнизал. Беше ред на Фрея да затвори; никой не обичаше да го прави, особено сам.
— О, Кристи — мърмореше си тя — защото ти трябваше да раждаш толкова млада?
Погледна нагоре и видя пълната луна. Нищо чудно, че тази вечер не й вървя. Мислеше, че тя е виновна, обсебена от тризъбеца, изобразен на гърба на Килиан — още се опитваше да го проумее. Разсейваше се, не можеше да се концентрира и магиите й бяха слаби: отварите нямаха обичайния ефект, питиетата бяха безвкусни, днес една клиентка дори отбеляза, че никога не била вкусвала по-горчиво нещо.
Фрея повдигна тежкия капак на контейнера и унило хвърли торбите една след друга в него, чу се дрънчане на бутилки и тя си избърса ръцете в дънките. И без това бяха мръсни, опръскани с различен алкохол, което й напомняше за наречения на местността студен чай „Лонг Айлънд“. Сгуши се в тънкото си кожено яке, движейки се към колата си. Чувстваше се некомфортно. Беше мразовита ноемврийска вечер.
Отключи колата с дистанционното и чу бипкането й измежду колите на квартиранти, останали да спят в хотелската част на „Норт Ин“. Разпозна червената „Мазда“ на момичето от рецепция. Вдясно от кофите имаше слабо осветена уличка, която водеше зад френския ресторант, за който всички, включително и Джоана, говореха, макар че тя и Килиан още не го бяха посещавали. Подминавайки уличката видя две сенки, които се придвижваха към нея. Шмугна се зад една кола и занаднича през прозорците й. Би го познавал навсякъде — Фреди. Сиянието около лицето и светлата му коса го осветяваше като светулка. Кой беше с него? Висок, широкоплещест мъж стоеше до брат й, но беше в сянка. Едва го забеляза. Носеше капитанска шапка — това го виждаше или беше полицейска фуражка? Фреди и тъмната фигура се здрависаха и се разделиха, мъжът се движеше към нея. От мястото, на което се намираше Фрея не можеше да го огледа добре, а и трябваше да последва Фреди, за да разбере какво е намислил. Беше поел към френския ресторант.