Целувката на змията [bg]

— Този шум! — Фрея сочеше нагоре.

Ингрид дискретно се придвижи към стълбището, за да го блокира.

— О, това не е нищо. Мисля, че Оскар и Зигфрид се качиха по-рано сутринта, за да си играят.

Отново се чуха шумове — нещо се счупи, след това се чуха стъпки.

— Искаш да кажеш, че моята котка и твоят грифон си играят горе? И са им пораснали човешки крака?

— Да, точно така — каза Ингрид категорично. — Упражняват преобразяване.

— Странно, защото тъкмо видях Зигфрид сгушен в леглото ми — отвърна Фрея. Чул името си, Зигфрид излезе от спалнята на Фрея и започна да се умилква в краката й. Тя погледна към мъркащата черна котка, присви очи подозрително към Ингрид и се подсмихна. — Добре, изплюй камъчето! — знаеше, че не е честно. Тя самата имаше безброй тайни, но не се сдържа.

Ингрид постави едната си ръка на парапета, а другата на стената, вдигна брадичката си и бавно тръгна по стълбите. Фрея, по късо черно кимоно, притисна тялото си към Ингрид, опитвайки се да я избута.

— Добре, добре, ще ти покажа! — омекна Ингрид и пусна Фрея да мине. — Мога да обясня! — викна зад гърба на Фрея и се затича след нея. Фрея отвори вратата.

Таванът беше пренареден, мебелите не бяха безразборно разпръснати, а оформяха спално помещение с няколко места за спане. Нямаше разхвърляни кутии. Дрехи те бяха подредени на стелажи, които Ингрид не беше виждала. Елфите се бяха изкъпали. Ингрид забеляза, че са чисти, изглеждаха добре, виждаха се острите им, деликатни черти и блестящата кожа.

Свен лежеше в своята част, пушеше и четеше Агата Кристи, пепелникът и ментоловите цигари бяха на нощното му шкафче. Ирдик беше в своя импровизиран ъгъл, поклащайки се напред-назад на люлеещ се стол. Келда и Ниф бяха облекли детски костюми върху тъмните си дрехи, стояха на двойното си легло и играеха на „Не се сърди човече“. Вал си почиваше от преместването на големия дървен сандък в ъгъла и оправяше гребена си с длани. Всички спряха да вършат, каквото вършеха, вперили поглед в двете вещици, които бяха нахлули при тях.

— Защо не си ми казала, че криеш феи? — попита Фрея, примижала към тях.

Ингрид въздъхна, приближи се към Свен, изгаси цигарата му и конфискува цялата кутия. Обърна се към Фрея.

— Не са феи. Те са елфи и са изгубени. Позволих им да останат, докато разберем как да ги върнем у дома, но не знаят къде е домът им — каза тя на един дъх — Те са нещо като бежанци.

— Тя ни позволи да отседнем в къщурката й, докато… — започна Свен, но Ингрид го прекъсна.

— Току-що го казах, Свен. И както вече казах, в къщата не се пуши. Ако искаш да пушиш, излизай навън! — посочи към прозореца, знаейки, че от там те влизат и излизат, а не надолу по стълбите през цялата къща; умееха да се катерят по покриви и стени.

Фрея зяпна изумено Ингрид.

— Мама знае ли, че си приютила бегълци?