Целувката на змията [bg]

— Може да криете плячката на друго място — отвърна Ингрид. — Тези, например, от къде се появиха? — посочи към стелажите, скръсти ръце и тропна с крак.

— Намерихме ги и ги монтирахме. Решихме, че ще осигурят повече пространство от кутиите — каза Ниф.

— Похвално, предвид всичките неща, които мама е събрала през годините — коментира Фрея.

— Може ли това да е тайна? — помоли Ингрид сестра си.

— Разбира се — каза Фрея.

— Мама не е привърженик на елфите, помниш ли поучителните приказки, които ни разказваше като деца за елфите, които правели лоши неща на децата. Не мисля, че те са такива, но едва ли за мама ще има значение.

— Лоши неща на децата! — повтори Ирдик от люлеещия се стол и се ухили глупаво.

— Просто са дразнещи — каза Фрея.

След като елфите влизаха и излизаха през прозорците, двете сестри решиха да заключат вратата на тавана, за да не може Джоана да влезе. Ако ги попиташе за ключа, щяха да й кажат, че са го загубили. Ингрид щеше да продължи да им носи храна сутрин и вечер, макар елфите да твърдяха, че биха си намерили по-добра храна другаде, например зад френския ресторант, където ровели в кофите. Милият френски сервитьор ги беше забелязал и сега ги хранеше и Ингрид не трябваше да се грижи за вечерята им. Фрея й обеща да прегледа заклинанията за премахване на амнезия или за отвари, които биха ги излекували.

Но Ингрид видя, че нещо тревожи сестра й, затова я попита:

— Изглеждаш ми разтревожена. Какво има? — и тя сложи ръка на челото на сестра си.

Фрея искаше да й разкаже всичките си тайни, да ги остани просто да се излеят и да се разплаче като малко момиченце на рамото на сестра си. Но нямаше сили. Беше облекчение за нея, че успя да сподели на Килиан за завръщането на Фреди, но изглежда, че Фреди беше прав, че Килиан го беше изпратил в необятното и сега тя отново трябваше да пази тайна.

Искаше й се да признае всичко на Ингрид, липсваше й и жадуваше за мъдрия й съвет. Искаше отново да се съюзят. Но беше твърде опасно. Ингрид щеше да търси справедливост, без значение кой е изложен на риск. Ако Килиан беше виновен, трябваше да заплати цената и да поеме наказанието си. Вместо това просто се усмихна неуверено и каза:

— Просто работа.