Ивен, Рицаря с лъва [bg]

Ивен ръката му отсякъл със меч в десницата си яка, [4232] а после с един удар само до дръжка го забил в гръдта му. Кръв бликнала като фонтан и мъртъв злият великан [4236] до рицаря се сгромолясал111. Той паднал с ужасяващ трясък, като че рухнал дъб вековен. Щом чули тътена гръмовен, [4240] към укрепената стена в миг всички с чудна бързина се втурнали, като копой към плячка, за да видят кой [4244] такъв небивал шум издава. Те забелязали тогава гиганта на земята проснат в гърдите с рана смъртоносна. [4248] От замъка и домакинът излязъл с вярната дружина, а майката и дъщерята последвали го до стената, [4252] на място да се уверят как предизвикан бил шумът. И тримата били щастливи, че братята се връщат живи, [4256] след ужасите страховити и теглилата, на които гигантът зъл ги бил подложил. Разбирали те, че не може [4260] да бъде задържан Ивен и час дори, не само ден, но го помолили все пак да прецени кога и как [4264] при тях ще може да се върне, след като своя дълг изпълни. Той не посмял да обещае, защото казал, че не знае [4268] дали съдбата в този случай ще му помогне да сполучи, ала предупредил сеньора да залови със свойте хора [4272] джуджето още този ден, да идат после при Говен112 и му разкажат точно как Ивен сразил е своя враг, [4276] и добрина им е направил. «Не можем никога забрави какво направихте за нас — отвърнали те с дружен глас. — [4280] И на Говен ще съобщим за станалото, но държим, сеньор, да му доложим кой е бил безстрашният герой, [4284] спасил ни днес от теглилата.» Ивен отвърнал им: «Когато се срещнете с Говен, кажете, че Рицаря с лъва113 привети [4288] изпраща му. Той ме познава, макар да няма днес представа къде съм, нито с кой съм аз. За нищо друго няма вас [4292] да моля. Закъснявам вече, а ме очаква път далечен. Преди дванайсет да удари, там трябва да съм, да предваря [4296] да не последва страшна драма. Така че тръгвам, време няма.» И тъкмо щял на път Ивен да тръгне, ала в тоз момент [4300] бащата, в знак на уважение, помолил го за разрешение на път със него да заминат и четиримата му сина: [4304] те щели вярно да му служат. Ала Ивен не чувствал нужда друг някой да го придружава и казал, че ще продължава [4308] сам към планинския превал, сбогувал се и полетял на коня си като стрела. Позната вече му била [4312] околността и можел леко да иде много надалеко. Той още бил на път, когато при кладата посред гората [4316] девойката били извели завързана и я държели пред хората по риза само. Във престъпление голямо [4320] несправедливо обвинена била девойката почтена. А даже и в ума си тя такива укорни неща [4324] не би допуснала. Ивен пристигнал там и възмутен видял пред лумналата клада невинната девойка млада; [4328] с жестока болка във сърцето той вдигнал поглед към небето: на Бога само се надявал и на лъва си. И тогава [4332] той пред тълпата коня спрял и с всичка сила изкрещял: «Мерзавци безподобни, спрете! Девойката освободете! [4336] Невинна е! Проклет да бъда, ако жестоката присъда да я изпълните ви дам.» Сред насъбралите се там [4340] затърсил тази, по която тъй силно страдал, и когато открил я, поглед впил в лицето, което виждал със сърцето [4344]