Ивен, Рицаря с лъва [bg]

тозчас оттук си заминавай. [4460] На всички хора е известно, че тази дева най-нечестно и лицемерно, и обидно се е държала, и е видно, [4464] че тя на кладата пламтяща греха си трябва да изплаща.» Ивен отвърнал: «Боже, няма да позволя подобна драма! [4468] Бял ден до сетния си час, да нямам, ако тук от вас аз клетницата не избавя!» От своя лъв Ивен тогава [4472] поискал да стои далече. Друг изход не оставал вече пред враговете му освен да почнат бой ожесточен. [4476] Изнервените трима братя нахвърлили се слепешката срещу Ивен, обаче той не бързал да се впусне в бой, [4480] изчакал ги да налетят и копията да строшат в щит, който вдигнал за отбрана, та той самият да остане [4484] със копие напълно здраво, и лесно с тях да се разправи. От мястото, където бил, той малко се отдалечил [4488] и тичешката връхлетял на стреснатия сенешал, ударил го така в главата, че неподвижен на земята [4492] се строполил той в безсъзнание, и във това му състояние напълно бил обезвреден. А братята му към Ивен [4496] се втурнали, ала той с град от силни удари назад отблъснал ги. Но сенешалът съвзел се в миг и като хала [4500] Ивен ударил по главата и го съборил на земята, но бронята му го спасила. А всички дами, дъх стаили, [4504] двубоя гледали с тревога, отправяйки молби към Бога да подкрепи добрия рицар и благонравната девица [4508] от тези братя да избави. Лъвът и той не се забавил — след удара не се сдържал, и върху злия сенешал [4512] нахвърлил се и го ударил така, че другият не сварил да се предпази, и халките на ризницата му пробита [4516] се разпилели като слама. Веднага за едното рамо лъвът, съвсем освирепял, тъй го захапал, че хрущял [4520] откъснал, после на земята го проснал, счупил му ребрата и зейнала дълбока рана през ризницата му раздрана. [4524] Във локва кръв се затъркалял издъхващ в болки сенешалът, но не престанала борбата, защото двамата му братя [4528] държали да си отмъстят. Към тях се устремил лъвът, макар че мъчел се Ивен да го държи отдалечен. [4532] Лъвът обаче виждал ясно, че става още по-опасно и господарят му не само не ще отхвърли помощта му, [4536] но ще му бъде благодарен. И той се втурнал да удари в гръб братята, но те отбили атаката и го ранили. [4540] А щом Ивен видял, че кръв тече по неговия лъв, от чувството за мъст обзет, веднага полетял напред [4544] към двамата и ги ударил така че в плен те се предали. Макар че тежко бил ранен лъвът, тъй както и Ивен [4548] и раните им ги боляли, отпор задружно все пак дали на тримата жестоки братя, чрез бой да върнат свободата [4552] на тази дева благонравна. А господарката отдавна била яда си потушила и всичко й била простила. [4556] Лъвът и рицарят били покрити с рани, но могли, макар и със жестоки болки, пред всички да покажат колко [4560] държат на справедливостта. А в името на честността, били вразите победени и по закон изпепелени [4564] на тази клада, на която те смятали насред гората девойката да изгорят. Отдавна хората твърдят, [4568] че всеки, който гроб копае, ще падне в него той накрая. Люнет държала се най-мило, откакто се била сдобрила [4572] със господарката си. Двете били от щастие обзети, каквото на земята няма. И тя, и доблестната дама [4576] безкрай признателни били на рицаря Ивен: нали те в него виждали спасение. Макар че дамата в течение [4580] на чувствата му не била, му казала, че би могла, ако лъвът и той останат, да стори тъй, че свойте рани [4584] те бързо там да излекуват. «Уви, за друго аз жадувам, не ще остана нито ден — с твърд глас отвърнал й Ивен, — [4588] додето скъпата ми дама омраза трайна и голяма към мен таи.» «Ах — рекла тя, — къде е отзивчивостта [4592] на тази дама, че към вас ненавист храни в този час? Нима млад рицар, уважаван, подобна участ заслужава? [4596] Ако е мила и учтива, тя своята врата не бива пред вас, сеньор, да я затваря.» «Госпожо, няма да стоваря [4600] вината само върху нея. Причината, за да живея в тъга, на никой свой познат не ще аз кажа.» — «В този свят [4604] друг знае ли я?» — Да, госпожо.“ „Аз името ви, ако може, желая да науча много. преди с вас да си вземем сбогом!“ [4608] „Безкрайно съм ви задължен и с вас ще бъда откровен: когато някой споменава за Рицаря с лъва, тогава [4612] отнася се това за мен.“ „Защо, сеньор до този ден не съм го чула, нито тук за вас е слушал някой друг?“ [4616] „Щом малко хора ме познават, туй значи, че не заслужавам особено да ме ценят.“ А дамата за втори път [4620] му рекла: „Пак ще ви предложа да поостанете.“ — „Госпожо, додето няма опрощение, за стореното прегрешение, [4624] престой не ми се тук полага?“ „Тогава тръгвайте веднага! Желая ви на добър час и нека Господ да е с вас!“ [4628]