Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        Две много мили и умели девойки мигом се заели [4692] да бъдат бързо изцерени на място двамата ранени и ги лекували така, че твърде скоро на крака [4696] ги вдигнали и надалече те можели да тръгнат вече114. От Черни трън през тези дни се чули лоши новини: [4700] там местния владетел в кратка, но тежка и фатална схватка наскоро влязъл със Смъртта, и в нея победила тя. [4704] Две дъщери сеньорът имал: голямата непримиримо (без малката да пощади) желаела да наследи [4708] сама имота на бащата, без да отстъпи на сестрата полагащия й се дял. Яд разбираем завладял [4712] по-малката: тя заявила, че много твърдо е решила към крал Артур да се обърне за помощ, за да й се върне [4716] това, което се полага по право115. Другата веднага помислила си, че не бива сестра й първа да отива [4720] на среща с крал Артур. Тя взела каквото трябва и поела на път на крал Артур към двора, та там да разрешава спора. [4724] Пристигнала тя и с Говен бил нейният въпрос решен: той искал тя да обещае, че друг това не ще узнае; [4728] в противен случай не би взел оръжие, та на дуел честта й с меч да защитава. Без много бавене, тогава [4732] и малката сестра дошла: с палто облечена била — възкъсо, с кожа на яката и с хермелинова подплата. [4736] Изтичал вече трети ден, откакто от ужасен плен кралицата била спасена. Мелеаган бил суверенът, [4740] пленил я с много други хора, но всички вкупом от затвора излезли. Заради измяна единствен Ланселот останал [4744] заключен във висока кула116. Тогава точно се разчуло, че Рицарят с лъва се бил с гиганта зъл и го убил, [4748] че пращал поздрав на Говен по сродниците в този ден. А племенницата му драга дошла при вуйчо си веднага, [4752] за да разкаже точно как убит бил подлият им враг и да напомни, че доброто е сторено от мъж, когото [4756] Говен отлично бил познавал, че доблестната му проява в знак на приятелство била. По-малката сестра могла [4760] да чуе разказа. За жалост тя много се безпокояла и я обзело отчаяние, след като никакво внимание [4764] на нея никой не обърнал, а даже и Говен отвърнал: „Разбирам вашата тревога но да ви защитя не мога, [4768] защото дадох обещание за друго важно начинание.“ Отишла при Артур тогаз и казала: „Дойдох при вас, [4772] кралю, очаквайки подкрепа, но с безразличие нелепо ми отговориха мнозина. Ала не искам да замина [4776] оттук, без с вас да се сбогувам. Аз за богатство не жадувам, но на сестра ми да е ясно, че аз самата съм съгласна [4780] с добро да й даря каквото тя ще. Но силом — не! Защото аз на защита се надявам от вас, кралю.“ Артур тогава [4784] отвърнал й: „Добри слова от вас чух аз и затова ще препоръчам на сестра ви дължимото да ви остави“. [4788] Ала голямата сестра, уверена във храбростта на рицаря, навред прославен, на този, който нямал равен, [4792] му рекла: „Бог да ме убие, ако безсилие надвие в мен волята и аз ливади, гори и замъци, и сгради [4796] склоня за нея да оставя. Държа, кралю, аз да добавя, че ако някой рицар смел заради нея на дуел [4800] реши на храбър да се прави, веднага тук да се представи!“ „Госпожо, много сте жестока!