Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        „Дай, Боже!“ — тихо промълвил Ивен, а после процедил: „Владеете госпожо мила, един ключ с чудодейна сила, [4632] та щастието ми е днес заключено, а аз — злочест?“ Ивен, от тежка скръб обзет, бил съпроводен от Люнет [4636] и пътьом я помолил той на никой да не казва кой от злото ги е отървал. Признал си и че би желал [4640] тя нивга да не го забрави и ако случай се представи, да сподели със госпожата какво му тегне на душата. [4644] Тя обещала, че ще вложи от себе си каквото може за рицаря. Той с поглед мил стократно й благодарил, [4648] а след това поел на път угрижен: та нали лъвът ранен бил в боя смъртоносен и трябвало да бъде носен. [4652] Носилка му стъкмил от щита, със папрат тя била покрита, за да е мека, и го сложил като във най-удобно ложе. [4656] Пренасяйки го, той вървял напред и най-накрая спрял пред замък, здраво укрепен и със заключен вход. Ивен [4660] извикал, ала не повторил, защото портиер отворил вратата и поел юздите. „Дано, сир, да благоволите [4664] да влезете! Днес тук бъдете на нашия добър владетел гост най-почитан и най-драг!“ „Гостоприемния ви праг [4668] с голяма радост ще прекрача, добросърдечността ви тача, а пък и трябва ми подслон“ — Ивен отвърнал и на кон [4672] след портиера влязъл в двора, а там видял, че много хора да го посрещнат са се сбрали. След поздрав те му разседлали [4676] жребеца, после го завели, в обор, а след това поели носилката с лъва ранен, помогнали и на Ивен [4680] оръжието си да снеме. А домакинът в това време научил вече новината и заедно със госпожата [4684] и с цялото семейство госта посрещнал. С тях били и доста роднини. След това Ивен бил в тиха стая настанен, [4688] а редом с него и лъвът подслон намерил в този кът.