Ивен, Рицаря с лъва [bg]

Ограби всичко и дори земите ми опожари, [3888] а пък градът извън стената направо срина със земята. Разбирате добре сега защо е моята тъга. [3892] От наглостта на великана разруха гибелна настана.» Ивен изслушал домакина как своята съдба проклина [3896] и му отвърнал съпричастно: «Това е страшно и ужасно! Сеньор, дълбоко съжалявам, че ориста ви е такава, [3900] но нещо ме учуди много. Защо, обзети от тревога, че помощ е необходима, не бяхте при Артур? Там има [3904] редица рицари достойни, които в остри схватки бойни ще проявят чутовни сили.» Владетелят се съгласил и [3908] признал, че много е разчитал да му осигури защита Говен, ала не го открил. «Той мигом би се съгласил [3912] (та аз съм женен за сестра му105), ала в преследване голямо се впуснал — своята кралица, отвлечена от странстващ рицар, [3916] Говен е тръгнал да спасява. Зад недостойната проява пак сянката на Ке прозира — той на Артур бил гарантирал, [3920] че над кралицата ще бди, но го подвел и навредил на доверчивия владетел106. Днес страдам, Бог ми е свидетел, [3924] защото, сир, съм убеден, че ако своя дълг Говен не бе поел да изпълнява, аз сигурен съм, че тогава [3928] той би дошъл тук да помага на моите деца веднага. Но трябва младата кралица да отърве от злия рицар [3932] (дано Бог го накаже строго). А аз, сред болка и тревога, в смъртта ще търся упование.» Ивен, обзет от състрадание, [3936] изслушал страдащия мъж, въздъхнал тежко неведнъж и промълвил: «Сир, и на вас подкрепа ще окажа аз, [3940] та от смъртта да отървем прекрасните ви синове. Но се надявам великанът да дойде сутринта по-рано, [3944] защото утре по обяд далеч от вашия палат ми се налага да замина.» Отвърнал тихо домакинът: [3948] «Благодаря ви, сир, спасение ни носи вашето решение.» И всички други с думи мили сърдечно му благодарили. [3952] От стая в замъка девица — изящна, нежна хубавица — излязла и при тях дошла. Тя в скръб потънала била [3956] и мълком свеждала очи, тъгата й да не личи. Но заедно със дъщерята дошла и майка й. Бащата [3960] ги бил повикал, че желаел със госта да ги запознае. Лицата им били покрити с воал, да не личат сълзите, [3964] ала сеньорът настоял да махнат тежкия воал: «Воалите пред нас свалете и Господу благодарете, [3968] че в замъка ни е довел тоз рицар доблестен и смел! Той тук до утре ще остане, за да се бие с великана — [3972] затуй в краката му паднете!» «За Бога, моля ви, станете! Не искам — възразил Ивен — роднините на сир Говен [3976] да падат в моите крака. Не ще ви позволя така да се държите, дами, с мен. Бог да не дава някой ден [3980] на суета да се поддам. За мен би бил нечуван срам и непростително падение. Изисква се от вас търпение [3984] и упование във Бога, та с помощта му аз да мога да ви спася от великана. Дано той дойде утре рано, [3988] защото към обяд далече оттук аз трябва да съм вече и няма как да закъснявам. Обетите си изпълнявам, [3992] а този в утрешния ден е първостепенен за мен!» Тактично обяснил им той, че само рано на двубой [3996] склонил би, за да има време на път отново да поеме, защото в гъстата дъбрава Люнет зла участ застрашава. [4000] Подкрепа щом им обещал,