Тайната порта [bg]

Но Карю не беше от хората, които се разсейваха лесно.

— Не си отговорил на въпроса ми — рече. — Той да не би да е част от твоето разузнаване? Да не би да има кодов номер — като султана и великия везир, — който Мъглата използва в писмата си?

— Не съвсем — усмихна се Пиндар и погледна с възторг досетливия си приятел. — Нещата са така, както ти казах — познавам го още от първите ми дни в Константинопол. Имахме договорка — той ме учеше на астрономия…

— … а в замяна ти си му помогнал да си събере нова колекция инструменти — довърши Карю.

— Джон, понякога умът ти сече толкова добре, че се опасявам да не се порежеш.

— О, я стига, Пол! Погледни само това — слънчев часовник на Чарли Уитуел! Май си забравил, че аз бях с теб, когато го купи! И много добре знам какво струва — във всеки случай много повече от един урок по астрономия!

— Размяната беше справедлива. Квид про кво.

— Не си въобразявай, че можеш да ме уплашиш с твоя неразбираем латински! Каквото и да ми приказваш, това ми изглежда като чиста проба разузнаване!

— Когато опознаеш Джамал по-добре, ще разбереш. Наречи го… среща на умовете. Освен това смятам, че аз съм този, който има по-голяма полза от това приятелство.

— Щом казваш така, секретарю Пиндар — Карю вдигна един от астролабите, пъхна пръст в халката в горната му част и го претегли на ръка. — Но тези подаръци са си скъпички, в това определено не можеш да ме заблудиш.

— Не всичките са подаръци — изтъкна Пол. — Аз му подарих слънчевия часовник на Уитуел и един от астролабите. Но останалите неща си ги плати сам.

Карю огледа скромната стаичка и отбеляза:

— В такъв случай той наистина трябва да е магьосник.

— Кой, Джамал ли? — засмя се Пол. — Не мисля.

Карю изгледа изпитателно приятеля си.

— Но със сигурност ще ни помогне, гарантирам ти — побърза да добави Пиндар.

В този момент Джамал и слугата му се върнаха. Астрономът беше облечен за излизане — беше навлякъл дълга роба над дрехите, с които беше.

— Приятели — погледна ги извинително, — опасявам се, че ме викат някъде. Нещо… неочаквано — изведнъж изражението му беше станало напрегнато. — Но вие не бързайте, останете. Разгледайте всичко, което ви е по сърце. Моето момче тук — постави нежно ръка върху главата на детето, — момчето ми ще се погрижи за вас.

Обърна се да излезе, но внезапно се обърна към Пиндар и попита:

— Пол, добре ли си?

— Разбира се. Защо питаш?

— Изглеждаш ми… неспокоен. Но сега виждам, че съм грешал.

И с тези думи астрономът се усмихна и излезе.

След като Джамал напусна стаята, се възцари кратко мълчание.

— Само не казвай, че не те предупредих — изсумтя по едно време Карю.

— Не се тревожи! Ще се върне.

Пол се насочи към един от прозорците и се вторачи замислено в покривите на къщите пред себе си. По едно време зърна в уличката отдолу Джамал да излиза от къщата си. С него имаше жена — не беше забулена, но носеше черната роба, характерна за еврейките.