Тайната порта [bg]

— Говори ли? Какво казва?

Разбра веднага, че това е гласът на Сафийе. Но какво прави тя в това мрачно място? Ала преди да успее да разбере причината, се случи още нещо, което изуми още повече черния евнух — отговори й нечий мъжки глас. Мъж, в харема? Невъзможно!

— Не мога… не е много ясно — усети, че втората фигура се привежда над него и се заслушва. — Някакъв сън. Или халюцинация. Съвсем нормално при тези обстоятелства.

— Значи е все още жив — отново Сафийе. — Дали може да ни чуе?

— Трудно е да се каже. Парализирано е само тялото му. Но духът му… — мъжът постави внимателно пръстите си под ноздрите на Хасан ага. — Да — потвърди, — духът му е жив!

— Може ли да му се помогне с нещо?

— Аз не съм лекар… — изрече колебливо мъжът.

— Знам това! — отсече нетърпеливо валиде султан. — Доведох те тук, защото имаш… други сили. Ние… аз искам да знам дали той ще живее. На всяка цена трябва да знам съдбата му!

— Не мога да ви кажа това, без да му направя хороскоп, а това, както знаете, отнема време. Но може би… — кратка пауза, а после мъжът тихо добави: — Може би… ако го прегледам?

— Направи каквото е необходимо и не се страхувай! Стори всичко по силите си! Каквото и да направиш, имаш благословията ми!

Хасан ага долови звука от запалване на лампа, а после светлината се приближи до него. Последва рязко поемане на дъх.

— В името на Бога, милостивия и състрадателния — заговори тихо мъжът, — кой би могъл да стори подобно нещо?!

— Отрова ли е? — Сафийе вече говореше отвъд кръга от светлина, който осветяваше помещението. Скритата й под тежки воали и роби фигура хвърляше дълги сенки по стената.

— Да, отрова. Без никакво съмнение — изрече задавено мъжът.

Сухи и топли ръце се плъзнаха по обезкосмената и мека кожа на лицето на Хасан ага и на гърдите му. Леко ухание на сандалово дърво.

— Лезии. Виждате ли? Лезиите са навсякъде! Горкичкият! — лек натиск в страничната част на главата му. — И е кървял… от ушите си! Тц-тц-тц! — поредното неволно рязко поемане на дъх. — И от очите! Но кой би могъл да стори подобно нещо? Кой би искал да причини подобни неописуеми страдания?

— Това няма значение сега. Ще живее ли?

Мъжът сложи едната си ръка върху другата и извърши леки палпации върху чудовищно издулия се корем на Хасан ага.

— Вътрешните му органи са набъбнали многократно — вдигна китката и я задържа между пръстите си за доста дълго време. — Но по някакво чудо… пулсът му е стабилен!

— Кажи ми простичко — ще живее ли? — повтори нетърпеливо валиде султан.

— Главният черен евнух има силата на десетима — отбеляза мъжът, присядайки върху петите си. — Мисля, че с подходящите грижи ще продължи да живее.