Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Тайната порта [bg]
Тайната порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната порта [bg]

Электронная книга - «Тайната порта [bg]». Краткое содержание книги:

История за политически съюзи и интриги, опасна любов и добре пазени тайни. От Ориенталската библиотека в Оксфорд започва разплитането на загадъчна история, случила се в Константинопол преди четиристотин години. Елизабет Стейвли седи в библиотеката в Оксфорд и ръцете й треперят, докато разглежда фрагмент от старинен ръкопис, който може да бъде ключ за разкриване на история, останала тайна в продължение на векове. Силия Лампри, дъщерята на британски капитан, изчезва след нападение над кораба им и има вероятност да е попаднала в харема на султана. Елизабет заминава за Истанбул, и за да избяга от мъжа, който си играе със сърцето й, и за да потърси нови доказателства за своята теза. Защото разгадаването на съдбата на Силия е начин да промени собствената си съдба. Константинопол, 1599 г. В Топкапъ сарай главният евнух е отровен от захарен кораб, подарък от английския двор. В коридорите на двореца се надига вълнение. Кой стои зад покушението — англичаните или вътрешен човек? Новата фаворитка в харема се оказва пленена англичанка, купена от любимата жена на султан Мехмет III… С нежна кожа, горещо сърце и бърз ум тя се опитва да оцелее сред интригите и опасните игри, разиграващи се на забранената територия на султанския харем. Защото има цел — да се добере до ключа за тайната порта, зад която я чакат любовта и свободата. Английският пратеник в Константинопол Пол Пиндар, годеник на Силия, дълго време я е смятал за загинала. Но един ден след посещение в двореца получава закодирано послание от нея… Какъв ще бъде изборът на мъжа, станал заложник на дълга, и ще успее ли той да спаси Силия? В каква посока ще поеме животът на Елизабет? „Тайната порта“ разказва за политическите игри на големите империи, за тайни, които пази харемът, за ревност и приятелство — история в история, преплела съдбите на две жени от миналото и настоящето, които се стремят към истинската любов.
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 159
Перейти на страницу:

— Крещяха в буквалния смисъл на думата ли?

И двете бяха прекарали в Къщата на щастието достатъчно дълго, за да преценят правилно сериозността на всеки необичаен шум, изпълващ иначе манастирската тишина в крилото на валиде султан. Група старши любовници стояха в двора и си говореха нещо шепнешком. От стаите на горните етажи идваше звук от бягащи крака, далечно ехо от сподавени гласове.

— Всъщност наистина знам нещо — отбеляза Анета и хвърли бърз поглед зад себе си към Господарката на момичетата, която в момента даваше някакви заповеди на слугинята, — но трябва да се закълнеш, че няма да кажеш на никого! — потрепери притеснено. — Слагали са всякакви карийе в чувал и за по-малко, а после са ги давели!

— Но за какво говориш, за бога?

— Открили са го, ето за какво говоря!

— Кого са открили?

— Него! Главния черен евнух!

Силия изгледа приятелката си неразбиращо. Пред очите й изплува картината на онзи ужасяващ черен гигант с високата бяла шапка, с абсурдната полюляваща се походка, вървящ по коридора пред нея. Спомни си как бе проблясвала черната му кожа, как тлъстините на тила му потрепваха.

— Да не би да е бил изчезнал? — попита предпазливо.

— Ти не си ли чула нищо, гъсчице? — изгледа я нетърпеливо Анета, но като никога не я сряза. — Казаха, че бил заминал по някакви дела на валиде в Едирне. Това беше вчера. После няколко от пазачите на главния градинар го открили, паднал насред градините на двореца. Нямат никаква представа как се е озовал там — притисна устни до ухото на Силия и допълни: — Накарах евнуха Зюмбюл да ми го каже — нали се сещаш? Онзи, който е влюбен във Фатма — първата прислужница на валиде. Казват, че бил ужасно обезобразен — отровен… — думите като че ли приседнаха в гърлото й. — Все още не е сигурно дали ще живее, или ще умре!

И за огромно изумление на Силия в очите на Анета се появиха сълзи.

Македонката беше заменена от една от нейните помощници — грузинка, която скоро се приближи до тях. Налъмите й затракаха по мраморния под.

— Достатъчно приказки, карийе! — сведе предупредително тя върбовата пръчка, но без злобата, характерна за македонката, за която се знаеше, че се приближава неусетно зад нищо неподозиращите момичета и налага безмилостно дланите им. — Всички по стаите си! Заповед на валиде!

Останалите момичета в банята се вдигнаха моментално на крака и покорно се изнизаха. Силия ги видя да си разменят знаци с ръце — езикът, използван от всички в Топкапъ сарай, когато налагаха пълно мълчание.

Силия се изправи, прикривайки Анета колкото можеше. От изражението по лицето на грузинката тя разбра, че са я познали, и за първи път усети властта, която й даваше новият й статус. Въпреки че все още не беше станала официално наложница, почитанието на грузинката й подсказваше, че е поне гьозде. Струваше си да използва новата си власт, за да наруши някое и друго правило — или поне този път.

— Мадам — изрече и се поклони ниско пред грузинката, за първи път благодарна за официалните маниери, на които я бяха научили в харема, — усещам… че не съм особено добре. Да, точно така! — добави и сложи ръка на корема си, а после, с целия авторитет, който успя да събере, добави: — Помолих Айше, личната прислужница на валиде, да ме придружи до стаята ми.

— Ами… — помощник-господарката отстъпи крачка назад и ги огледа неуверено.

Забелязвайки колебанието й, Анета подхвана Силия под мишница и изрече:

— Нейно величество валиде султан препоръчва студен компрес при подобни случаи — и преди жената да успее да възрази, тя подкара Силия към вратата и през рамо допълни: — Веднага ще се погрижа за това, помощник-господарке на момичетата!

* * *

— Студен компрес ли? Та аз държах ръка на корема си, за бога, не на главата! Какво ли си е помислила онази?!

— За наш късмет няма никакво значение какво си е помислила — ние не й дадохме време да мисли — отбеляза Анета и поклати усмихнато глава. — Виж ти! Значи ето къде слагат бъдещите наложници на султана, а?

Оглеждайки миниатюрната стаичка, в която, както изискваше дворцовият етикет, бяха преместили Силия преди срещата й със султана, Анета прокара ръка по хладните зелени плочки и огледа изящната дърворезба на вратата, от която се излизаше в двора на валиде султан.

— Но ти можеш да виждаш всички от тук! — възкликна.

— И всички да виждат теб — допълни Силия.

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)