Тайната порта [bg]

1 септември 1599 година, сутринта

Къщата на астронома Джамал ал-Андалус се намираше на върха на тясна уличка сред лабиринта от стръмни, виещи се сокаци, спускащи се от кулата „Галата“ към брега, където се намираха складовете на чуждестранните търговци. Пол и Карю бяха ескортирани дотам от двама от еничарите на посолството. Денят все още беше в началото си и наоколо нямаше много хора. Къщите накланяха една към друга потъмнелите си от времето дървени стени. На пръчки, поставени между тях, растяха лозници и хвърляха шарени сенки по калдъръма отдолу.

— И кой е този приятел, този астроном? — запита Карю, докато вървяха.

— Кой, Джамал ли? Познавам го още от първия ден, когато пристигнах в Константинопол. Знаеш откога стоя тук и чакам почитаемата компания да благоволи да изпрати подаръка, който трябва да бъде поднесен на новия султан. Иначе бях чул за Джамал ал-Андалус още преди да пристигна. Някога е бил ученик и протеже на Такиудин. Затова го издирих и го помолих да ме научи на астрономия.

— Такиудин?

— Учителят вече е мъртъв, но навремето си е бил велик мъж. По времето на султан Мурад III е издигнал тук голяма и много известна обсерватория. А Джамал е сред първите му ученици и както разправят — най-брилянтният.

— Там ли отиваме тогава, в обсерваторията?

— Не точно. И мястото, където отиваме, е в известен смисъл обсерватория, но не е на Такиудин. Неговата била разрушена преди много години.

— Защо, какво се е случило?

— Някои от местните религиозни водачи успели да убедят султана, че е против волята Божия да се опитваш да надничаш в тайните на природата. Затова изпратили отряд войници, които разрушили цялата обсерватория. Включително книгите и инструментите — Пол поклати тъжно глава. — Казват, че инструментите, които Такиудин бил построил тук, били най-фините на света, по-точни дори от тези на Тихо Брахе в Ураниборг!

Вече бяха стигнали до къщичка, която изглеждаше по-скоро като малка кула. Един от еничарите потропа на вратата с тоягата си.

— Всичко това е много хубаво — отбеляза Карю, оглеждайки се, — но каква работа има тогава той в султанските сараи? Дали ще може да ни помогне?

— Джамал ходи до училището в двореца, където учи малките принцове на математика.

— Знаеш ли колко често ходи там?

— Не съм много сигурен. Но мисля, че е достатъчно често. Хората говорят — и в градините, и по коридорите, — така че няма начин да не чуе нещо, стига да знае за какво да се ослушва.