Тайната порта [bg]

Доста по-късно Хасан ага пак се събуди. Усещаше напрежение в пикочния си мехур и знаеше, че трябва да уринира. Сигурно му бяха дали да пие вода или някаква друга течност, която да възстанови изгубените течности.

Напрежението стана по-настоятелно, но той знаеше, че не може да уринира без перото си. Пипна си главата, но не откри обичайната бяла шапка, символ на ранга му. Събирайки всичките си сили, Хасан ага се претърколи на една страна. От усилието сърцето му заби като обезумяло. Протегна ръка встрани, опипвайки на сляпо студения каменен под — нищо. По челото му избиха капчици пот, а после и между дебелите гънки на тила му.

Мисълта му вече бе достатъчно ясна, за да си спомни, че се бяха опитали да го отровят. Бяха се опитали да го убият, но не бяха успели. Знаеше, че не бяха успели, знаеше, че Хасан ага има сила за десетима. Но без перото си, без възможността да уринира дори и силата на сто мъже не би могла да го спаси.

Хасан ага, Малкия славей се отпусна обратно върху сламеника. Пикочният му мехур пищеше от болка и напрежение. Очите му започнаха отново да се затварят, но внезапно погледът му улови лъча светлина, който се прокрадваше в помещението. Значи наблизо имаше врата. Умът му запрепуска бясно. Спомни си как го бяха заровили в пясъка до врата му и как момичето идваше и допираше парченца тиква до устните му, за да ги успокои и навлажни.

Лили. Горката Лили. Тогава бяха просто деца.

Събирайки отново всичките си сили, той пак се претърколи настрани и този път установи, че е в състояние да коленичи. Изчака ударите на сърцето му да утихнат. Връхлетя го неочакван спомен — как двамата с Лили бяха стояли и наблюдавали движението на звездите над главите си в дългите нощи в пустинята. Усети някаква болка заради нещо, което не бе в състояние да определи, на място, което може би беше сърцето му. Възможно ли е да изпитваше угризения?

Хасан ага се изправи и тръгна към светлината.