Тайната порта [bg]

— Компанията поднася като дар за султана един орган. Но този орган включва също така часовник, ангели, които свирят на тромпети, храст с пойни птици, които пеят, и не знам още какво. Съдържа толкова прекрасни автоматични механизми, които нашият гениален майстор на органи е успял да измисли. Планира се да бъде най-чудната машина, която султанът някога е виждал, или поне се очаква да е така, след като нашият майстор на органи го поправи. Шестте месеца в недрата на „Хектор“ са си взели своето, но помни ми думата, че чакането ще си струва! Та този път, по изключение, слуховете са напълно верни! — допълни Пиндар и се усмихна.

— Слухове и истина? Ако бях на твое място, бих внимавал, събирайки заедно тези две понятия. Но както и да е, поздравявам те! — възкликна астрономът и се поклони. — Значи сега твоят посланик сър Хенри най-сетне ще може да представи акредитивите си пред нашия султан — допълни. — Виждаш ли какъв добър шпионин съм, а? Знам всичко, което става в сарая! — в този момент зърна Карю, който все още си стоеше в другия край на преддверието, и попита: — Но кой е приятелят ти? Виждам, че си довел някого да се запознае с мен. Покани и него, настоявам!

— Довел съм Джон Карю.

— Прочутият Карю? Онзи, който винаги се забърква в неприятности? С кого се е спречкал пък сега?

— С готвача на моя многоуважаван посланик, но това е дълга история. Не трябва да му забелязваш много, Джамал. Маниерите му са малко… как да се изразя… може би грубички понякога. Но беше в домакинството на баща ми дълги години, а сега аз го взех в моето домакинство, макар че, ако трябва да бъда честен, считам го по-скоро за брат, отколкото за слуга.

— В такъв случай ще бъде и мой брат!

Пол се обърна и направи знак на Карю да се приближи.

— Джамал пита ти ли си онзи, който винаги се забърква в някакви неприятности. Какво да му отговоря, Джон?

— Кажи му, че аз съм онзи, който е пропътувал половината свят в едно разнебитено корито, за да угодя на господаря си — изрече Карю, впил поглед в астронома. — Кажи му още как съм те измъквал от толкова неприятности, в колкото и самият аз съм попадал. Кажи му да си гледа…

— Поздрави, Джон Карю! Ал-салам алейкум! — изрече астрономът и се поклони, сложил дясната ръка на сърцето си.

— Поздрави, Джамал ал-Андалус! Ва алейкум ал-салам! — върна Карю обичайния турски поздрав. После се обърна към Пол. — От онова, което ми разказа за него, реших, че е доста по-стар.

— Съжалявам, че те разочаровах — намеси се Джамал и го дари с ведра усмивка. — Но ти, Джон Карю, от друга страна, си точно такъв, какъвто те описа господарят ти!

— Приеми моите извинения, Джамал, за лошите обноски на слугата ми — изрече Пол. — Джамал ал-Андалус е прочут учен и много мъдър мъж, много по-мъдър, отколкото биха подсказали годините му. Достатъчно мъдър, за да не обръща внимание на дървеняци като теб, Джон!