Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

— Не ме к-карайте да повтарям! — настоя Крейдейки. Гласът му подгони бягащите космонавти. — Всичко тук е свършено. Мислете ясно и си вършете работата!

Дузина делфини останаха близо до капитана и Тошио: персонала, обслужващ външния люк, и придружителите на капитана. Крейдейки се обърна към Тошио:

— Сега, малък убиецо на акули, довърши своя разказ.

Младежът се изчерви, смутен от дадената му титла. С усилие задържа очите си отворени и се опита да запази стойката си в движещото се течение.

— Ъ-ъ, мисля, че това е всичко, сър. Казах ви всичко. Мистър Орли и Тишуут ми казаха за своите планове. Ако останките от извънземния кораб са използваеми, те ще изпратят един уотърскутер с доклад. Ако не са, ще се върнат с това, което са спасили, по най-бърз начин.

Крейдейки правеше малки бавни кръгчета с долната си челюст.

— Риссскавано начинание — заключи той. — Ще достигнат до кораба най-малко след ден. А после ще минат още дни без връзка…

От носовата му дупка изскочиха мехурчета.

— Добре тогава. Почини си, после ела да вечеряме заедно. Боя се, че наградата за това, че си спасил Хикахи, а вероятно и всички нас, ще бъде разпит, какъвто не биха ти направили дори и враговете ти.

Тошио уморено се усмихна.

— Разбирам, сър. С радост ще ви позволя да изстискате от мен всичката информация, стига да мога първо да похапна… и да постоя на сухо за известно време!

— Разбира се. Тогава, до вечеря! — Капитанът кимна и понечи да се отдалечи.

Дени тъкмо щеше да извика след него, когато някой друг я изпревари.

— Капитане, извинете! Може ли да поговорим?

Гласът беше музикален. Собственикът му беше голям мъжки делфин с петнистосива окраска. Беше от една от под-породите Стенос. Беше в цивилна броня, без стърчащите решетки или тежките манипулатори, носени от обикновения екипаж. Дени изпита силно желание да се скрие зад Емерсън Д’Анити. Не беше забелязала Сах’от в тълпата.

— Преди да си тръгнете, сър — изсвири делфинът с доста небрежен тон, — трябва да ви помоля за разззрешение да отида до онзи остров, на който е била изхвърлена Хикахи.

С рязък мах на опашката си Крейдейки се извърна, за да погледне говорещия. След това каза със строг глас:

— Говорителю между видовете, този остров не е плитчина, пълна с риба, където поезията може да изкупи някоя грешка. Защо сега показваш смелост, която никога преди не си проявявал?

Сах’от за миг остана неподвижен. Въпреки че не го харесваше, Дени усети съчувствие към цивилния специалист. Поведението на Сах’от при изоставената флотилия, когато отказа да тръгне с обречения изследователски отряд, не беше достойно за уважение. Беше се държал като примадона.

Но се беше оказал прав. Гигът на капитана и десет отлични члена от екипажа бяха изчезнали безследно заедно с бившия втори командир на „Стрийкър“.

Всичко, което бяха постигнали със саможертвата си, беше един триметров цилиндър, направен от странен метал, надупчен от многото микрометеорити, удряли го през вековете. Той бе покрит отново лично от Томас Орли. Джилиън Баскин бе взела закритата реликва и доколкото Дени знаеше, оттогава никой друг не я беше виждал. Това едва ли струваше загубата, която „Стрийкър“ бе претърпял.