Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Добре дошла, милейди. Моля влезте. Сигурна съм, че имате нужда да отдъхнете, докато приготвя нещо разхладително за пиене. Ако нещо не е според желанието ви, милейди, само ми кажете и ще се разпоредя.
Доволен от думите на Тара, Диабло взе ръката на Девън и я въведе вътре. Гордостта от дома му бе изписана върху изразителните му черти. И щом влезе, Девън разбра защо. Стаите бяха големи, просторни и слънчеви. Нежен бриз повяваше през отворените прозорци и леко поклащаше дантелените пердета. Мебелите бяха великолепни и Девън се зачуди колко кораба е ограбил Диабло, докато ги набави. Повечето бяха френски по направа, а красивите английски допълнения само подчертаваха прелестта им. Величествено стълбище се издигаше в единия край на централната зала.
— Покажи на Девън предната стая за гости — нареди Диабло — и поръчай вана за двама ни. Сандъците й пристигат с каруцата.
— Разбира се — прие Тара и се обърна към Девън: — Следвайте ме, милейди.
Девън се поколеба, тъй като не искаше да остане насаме с любовницата на Диабло.
— Върви, скъпа — подкани я Диабло и леко я подбутна. — Тара ще се погрижи за теб.
Преди да последва жената, Девън се обърна и каза:
— Къщата ти е прекрасна, Диабло.
— Искам да си щастлива тук, Девън. Такава обстановка е подходяща за красотата ти.
Засрамена, че Тара чува думите на Диабло, Девън отвърна хладно:
— Не очаквам да се задържа тук достатъчно дълго, за да оценя напълно твоя остров.
Фръцвайки се, тя последва малко озадачената Тара нагоре по стълбището.
Стаята, предназначена за Девън, съдържаше всичко, от което имаше нужда или мечтаеше. Искрено се изненада, че очевидно е била обзаведена за вкуса на дама. Легло с балдахин от бледосини завеси заемаше централно място в просторното помещение, изпълнено с деликатни бели и златни френски мебели. Сини дантелени завеси се полюляваха леко от бриза и докосваха облепените със синьо-златисти тапети степи. Плътният турски килим заглушаваше стъпките й, Девън забеляза, че има още две врати и се озадачи дали и двете водят към будоари.
— Харесва ли ви, милейди? — попита Тара напевно.
— Чудесна е! — призна Девън.
— Диабло ще е доволен.
— Не ме интересува дали Диабло ще е доволен, или не.
— Не… разбирам — учуди се Тара. Жената на Диабло не изглеждаше кой знае колко щастлива, че е на Рай. Не знаеше ли тя, че е чест да бъдеш избрана от Диабло?
— Не ти е ясно, нали? Ти любовница ли си на Диабло? — изтърси неочаквано Девън, прекалено любопитна, за да се въздържи.
Гъстите черни мигли, които скриваха очите на Тара, се стрелнаха нагоре — в никакъв случай не бе очаквала подобно грубо предположение от страна на Девън.
— Диабло ли ви каза?
— Диабло каза, че си негова икономка, но аз не съм нито сляпа, нито глупава.
Загриженост се изписа на хубавото лице на Тара.
— Няма защо да се страхувате от мен, милейди — увери я Тара, а същевременно се питаше дали Диабло е намекнал на Девън, че са любовници. Докато не разбере от Диабло, какво точно трябва да знае Девън, Тара реши да мълчи. Първо ще поговори със загадъчния си господар.
— Може би Диабло най-добре ще отговори на въпроса ви — продължи тайнствено Тара. — Ще отида да се погрижа за ваната.
Банята се оказа особено освежителна. Усещането от парфюмираната вода по гладката й кожа бе изключително приятно. Девън въздъхна доволно, затвори очи и отпусна глава върху ръба на ваната. Сандъкът с дрехите бе пристигнал преди малко и сега Тара разпределяше съдържанието му. Изведнъж Тара хвърли поглед към една от вратите, които Девън тепърва имаше да изследва накъде водят, кимна и безшумно напусна стаята.
— Подай ми хавлията, Тара — рече Девън и протегна ръка все още със затворени очи. Улови меката материя между пръстите си, с неохота отвори очи и се изправи грациозно на крака. Усети присъствието му доста преди той да проговори.
— Грехота е да се покрива цялата тази красота.
Девън ахна.
— Диабло! Какво правиш тук? Къде е Тара?
— Излезе. Отпратих я.
— Какво ще си помисли? Как смееш да нахлуваш в покоите ми?
— Няма особено значение какво ще си помисли Тара — призна Диабло. Плащам й добре, за да изпълнява заръките ми, а освен това ми е напълно предана. Това е моят дом и вратите не са затворени за мен. Ходя, където и когато поискам.
Девън се тресеше от безмълвен гняв и притискаше хавлията към гърдите си, сякаш бе щит. Усмивката на Диабло стана още по-широка, той измъкна пешкира от ръцете й.
— Излез от ваната, скъпа — подкани я той. — Готвачката ни е приготвила лек обяд.