Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Май наистина ще отида да намеря Скарлет — подразни я той, насочвайки се към вратата. — За да си в безопасност, ще те заключа. Ще се върна утре сутринта и бъди готова да тръгнем.
— Да тръгнем? Къде ще ме водиш?
— На Рай.
Той излезе и остави Девън с нова грижа: да се надява, че баща й и Уинстън някога ще я намерят на скрития остров, защитен чрез естествена бариера, непреодолима за нежелани посетители.
— Изненадана съм, че успя да се откъснеш от приятелката си — посреща го Скарлет презрително. — Тя не е твоя тип, Диабло. Придържай се към себеподобните си.
— Дошъл съм, за да си уредим взаимоотношенията. Не съм ти давал никакви обещания за общо бъдеще. Просто се наслаждавахме един на друг, когато случайността ни срещнеше. През останалото време не съм бил целомъдрен, както предполагам и ти.
— Така е — съгласи се Скарлет, — но за пръв път идваш с жена в Насо. Ще я заведеш ли на Рай? Доколкото знам, аз съм единствената жена, която си водил там, за да сподели леглото ти. Каква ти е тази жена, освен заложница? Не ми харесва да деля с никоя мъжете си.
— А аз не обичам властните, обсебващи жени — сряза я Диабло, почувства, че започва да се ядосва. — Вече ти казах — държа Девън за откуп и ще я заведа, където пожелая.
— Това включва ли и леглото ти? — попита Скарлет, отмятайки подигравателно червените си коси. — Не ми се вижда да й допада. Поне не така, както на мен. Имам нужда от теб, Диабло. Остани при мен на „Червената вещица“ и ще ти покажа колко те желая. Помниш ли колко хубаво прекарвахме заедно?
Скарлет не се гневеше на Диабло заради някоя и друга жена от време на време, самата тя не бе светица, но не харесваше и нямаше да допусне друга да означава за него нещо повече от топло тяло или моментна утеха. А проницателната Скарлет долавяше, че лейди Девън Чатам е в състояние лесно да я измести завинаги от чувствата на Диабло. На Скарлет ще й липсват не само вещината му на любовник, ще си заслужи и присмеха на себеподобните си, че друга и е отнела Диабло.
Бедрата й се залюляха предизвикателно, когато тръгна към Диабло. Прокарвайки ръка по гладко избръсната буза, тя измърка:
— Липсва ми брадата ти, така възбуждащо ме гъделичкаше по еротичните места, но допускам, че ще свикна да гледам оголеното ти красиво лице.
Обвивайки врата му, го придърпа, докато устните им се срещнаха. Тя жадно впи своите и го зацелува с неописуема страст и копнеж. Пръстите й се насочиха към ризата и сръчно започнаха да я разкопчават. Диабло простена, а тялото му спонтанно реагира на целувката на Скарлет и на нейните форми, плътно притиснати към него от гърдите до бедрата. Внезапно пламналата му кожа предизвика самодоволна усмивка върху червените устни на Скарлет.
— Желаеш ме, Диабло! По дяволите! Усещам го.
— Ти си привлекателна жена, Скарлет, а и както знаеш аз не съм от камък.
Очарована от отговора, Скарлет се притисна още по-силно, убедена, че стига да вкара Диабло в леглото си и той няма да поиска повече друга жена. Беше сигурна, че е способна да го накара да желае единствено нея, но Диабло не смяташе така. Макар тялото му да откликна спонтанно на съблазнителната Скарлет, разумът му напълно я отхвърляше. Възхитително задоволен от сладостта на Девън едва преди часове, той отказваше да заличи прекрасното усещане, като се люби със Скарлет. Беше й се наслаждавал истински, докато траеше връзката им, но сега всичко бе свършило.
Отстрани със сила сръчните й пръсти от ризата си, отблъсна я и се отдръпна.
— Дръж се прилично, Скарлет. Не се унижавай да просиш. Ти си красива жена и можеш да притежаваш всеки мъж, когото пожелаеш.
— Но аз искам теб — подчерта Скарлет с горчивина. — Какво ще стане, след като получиш откупа за малката никаквица? Ако ме отблъснеш сега, не очаквай да те приема с отворени обятия, когато нея вече я няма. Гордостта ще ме възпре. Ако ме изоставиш тази нощ, моя дяволска любов, никога няма да го простя. Не разбираш ли, че съм по-добра като любовница, отколкото като враг.
Присвил очи, Диабло внимателно изучаваше лицето на Скарлет. Не хранеше илюзии: тя наистина можеше да се превърне в ужасяващ враг, но някак бе сигурен, че ще се справи с всяка нейна заплаха. Истината бе — и тя сериозно го озадачи, — че вече няма желание да споделя леглото със Скарлет. След като веднъж се бе любил с Девън, всички останали жени бледнееха и щом не беше възможно със Скарлет да бъдат само приятели, изобщо не я искаше.
— Така да бъде — отсече той, а усмивката му изчезна. — Надявах се, че ще останем приятели, макар и да не съм ти повече любовник.
— Върви си тогава! — озъби се Скарлет. — Разкарай се от очите ми. И не забравяй какво казват за пренебрегнатите жени!