Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Напълно съм в състояние да се избърша и сама — сряза го Девън високомерно. Опитите обаче да изтръгне пешкира от ръцете му се окачаха безплодни.
— Принуждаваш ме да прибягна до сила — въздъхна с престорено съжаление Диабло, сграбчи Девън през кръста и с лекота я извади от ваната.
Остави я на крака за няколко минути започна да оглежда внимателно голото й тяло, а тя стоеше поруменяла от свян.
— Всичко в теб е съвършено — обяви той с удоволствие.
Малки капчици вода проблясваха по кожата й и се стичаха от кораловите зърна на гърдите й. Гъстата златиста окосменост между краката й бе навита на буклички и криеше съкровището, което Диабло така мечтаеше да изследва. Въздъхвайки дълбоко, той пристъпи към нея и започна да я подсушава бавно с мекия пешкир. Нито едно кътче от тялото й не убегна от вниманието му, докато той с любещо внимание докосваше треперещата Девън.
Това простичко занимание бързо се превръщаше в почти неизпълнима задача и той затвори очи, за да потисне избликналите чувства. Вдъхваше сладкия й аромат и това го измъчваше. Сърцето му биеше лудо и ръцете му се разтрепериха.
За свое огорчение Девън не оставаше напълно безразлична към бавните проучвания на Диабло, нито към досега на ръцете му. Усети, че започва бавно да се разтапя и костите й сякаш омекнаха. Той се бе изкъпал и избръснал току-що, и свежото му излъчване я пленяваше. Мекият дъх от благоухание и тютюн в комбинация с естествения му мъжки аромат само я въвличаше по-навътре в съблазнителната му мрежа. Направо хипнотизирана, тя не оказа никаква съпротива, когато Диабло докосна устните й със своите. Устните му бяха твърди и дирещи, а езикът му бързаше да вкуси нейната сладост. Притискайки я силно, той я дари с множество целувки по устата, брадичката и шията. Дълбоко стенание се откъсна от Девън — усети, че се разтапя и е готова, да изпълни всяко негово желание.
— Кокали Господни! Девън, не мога да ти се наситя — прошепна със затруднение Диабло. — От онази нощ в „Колелото на съдбата“ не мисля за нищо друго, освен да те любя отново. Желая те, скъпа, и виждам, че и ти ме желаеш.
Думите му сякаш я заляха със студена вода.
— Не ме докосвай! — вместо да го прегърне нахвърли се тя. Ръцете й забарабаниха по гърдите му. — Не те искам. Никога няма да позволя да направиш онова с мен отново. Само съпругът ми има право.
— И как възнамеряваш да ме спреш? — устните на Диабло се разтегнаха в широка хищна усмивка. — Накарах те веднъж да ме желаеш, мога да го направя пак. Забрави за годеника си и се съсредоточи върху това да ми доставиш удоволствие.
— Следващия път няма да бъда така склонна — увери го Девън разпалено. — Не съм толкова наивна, за да бъда съблазнена от ласкави думи.
В отговор Диабло я взе на ръце, отнесе я до леглото и я метна върху меката постеля. Застанал на колене над нея той я притисна с тежестта си.
— Предай се, скъпа — помоли той настойчиво. — Ще те любя независимо дали искаш, или не.
— Тогава направи го — предизвика го Девън, застивайки неподвижно под него. — Свършвай си работата.
Диабло не помръдна. Не, няма да я обладае насила. Ще я накара и тя да го желае, ще й докаже, че тя има не по-малко нужда от него. Той разтвори краката й и наведе глава между тях. Ръцете му топли и уверени галеха прасците и бедрата й, опипваха гърдите й, корема й се връщаха върху бедрата. Девън затаи дъх и й се искаше да заповяда на тялото си да не отвръща на ласките, но никак не успяваше.
Той посвети доста време на гърдите — разтъркваше зърната между пръстите си, мачкаше меките възвишения и накрая с уста пое напъпилите зърна. Клекнал между разтворените крака на Девън, лицето на Диабло стана решително, а очите му стоманено студени и безмилостни. За миг той се превърна в непознат за Девън мъж — един застрашителен мъж, който събуждаше нещо непознато и примитивно у нея.
— Кит, недей… — Девън несъзнателно промълви забраненото име. Отчаяно се опита да събере краката си, но той й пречеше, като нежно милваше меката, топла пъпка.
— Шшшт… Няма да те нараня — прошепва той нежно и най-накрая получи очакваната реакцията. Искаше обаче много повече.
Девън се опита да се дръпне, когато той склони глава и я целуна между краката. Усещането от горещата му влажна уста събуждаше желание, каквото досега не бе подозирала, че може да изпита.
— Не… Не бива…
Бе шокирана от действията — му хрумна й, че ще загуби разсъдъка си. Устата му бе като прът за жигосване, интимните му ласки — истинско изпитание, тя гореше от плам, ала не спираше да се съпротивлява на еротичното му въздействие.
Диабло я сграбчи за бедрата и я придърпа към себе си, езикът му продължи нежната атака. Усещайки вътрешната съпротива на Девън, той я успокои: